Джеф Абот - 9-те слънца

Той се извърна, затича се и когато излезе от сградата, линейката тъкмо спираше до бордюра с включена сирена. Твърде късно.

Майка му стоеше на прага и го наблюдаваше как се е втренчил в урната.

— Мисля, Джак, че от правна гледна точка трябва да се предадеш веднага на прокурора.

— Исках да остана тук една нощ, мамо. У дома. Моля те.

— Разбира се.

Ала тези две думи прозвучаха напрегнато. Сякаш неприятностите грозят нея. Върна се в кухнята и той я последва.

— Няма да ти се натрапвам. Помня какво каза. Но ако не си искала да ме видиш, защо ми позволи да дойда тук? Не искаш ли да прекараш малко време с мен?

Тя не отговори; премери съвършено точно водата в кафе машината, която заклокочи.

— Разбира се — повтори майка му.

Премисляше престъпленията му; съсредоточеното й изражение я издаваше. Стореното тук беше нищо в сравнение с простъпките му в Амстердам. „Бях хакер на едни лоши момчета. Не знаех колко са лоши, но сега искат да ме убият, имам бележник, заради който са готови на всичко да ме убият, защото ще ги извадя на светло, а аз дори не разбирам какво означава това, което знам, но ще го продам на ЦРУ и няма да ме видиш повече, мамо. Но ти така или иначе не искаше да ме виждаш“.

— Утре трябва да се обадим на адвокат.

— Имаш право, мамо. Утре, нали?

Майка му се обърна към него с колеблива усмивка.

— Имам право? За пръв път ми го казваш. Не знам как да отговоря.

— На твое място не бих казал: „Предупреждавах те“. Защо просто не се насладиш на правотата си? За разлика от друг път.

Смехът й го изненада.

— Добре, ще поликувам. Радвам се да те видя, Джак, наистина.

— Мамо…

Неловката тишина се спусна като завеса. И двамата сякаш не знаеха какво да кажат, как да хвърлят мост към другия.

— Ще ми се да не бях ходил в Амстердам, мамо.

Прииска му се да улови думите, увиснали във въздуха.

Какво го прихвана да си признае? Беше безсмислено. Дойде да се сбогува, преди да изчезне в Австралия, във Фиджи или Тайланд, или където щеше да отиде с парите от ЦРУ. На какво се надяваше? Тя не знаеше за какво е дошъл. Беше просто някой, с когото трябва да се сбогува.

— По-добре да бях избрал затвора. Все някога щях да изляза на свобода. Сега никога няма да бъда свободен.

Тя не продума. Само кафе машината бълбукаше в тишината.

— В какви нови неприятности си се забъркал, Джак?

Усети как клепачите му се сгорещяват. Примигна.

— Не съм се забърквал в неприятности, мамо. В нови неприятности.

Насили се да се успокои, но чувствата се надигаха в гърдите му.

— Не ме лъжи, Джак. Знам… че не ти помагах много — мачкаше тя кухненската кърпа. — Позволи ми да ти помогна сега.

— Не мога.

— Можеш.

— Аз… забърках се с много лоши хора… Наистина лоши, мамо. Не знам…

Тя пристъпи към него.

— Разкажи ми.

— Те… едва не ме убиха. Простреляха ме. Раниха ме тежко. После изпратиха в болницата човек да ме убие.

Видя как майка му пребледнява от ужас.

— О, божичко, Джак…

— Убих го. Убих го и избягах и мисля, че ще се опитат да ме убият отново.

Майка му смачка кърпата на топка. Не тръгна към него и той забеляза как обмисля следващите им ходове.

— Беше самозащита — каза той.

— Разкажи ми всичко.

Той й разказа.

— Видя ли пистолета, преди да го удариш?

Въпросът прозвуча като удар.

— Той стреля по мен, мамо. Не ми ли вярваш, за бога?

— Вярвам ти. Разбира се. И после побягна?

— Да.

— И сетне какво?

Не искаше да й казва за бележника, залепен за кръста му.

— После един приятел ми помогна да напусна Холандия. С белгийски паспорт.

Обясни го с тон на ученик, признаващ, че е избягал от училище.

— Влязъл си в Съединените щати под чужда самоличност, докато холандската полиция те издирва?

— Налагаше се.

— Джак, винаги ли правиш точно обратното на това, което трябва? — Тя остави кърпата върху плота. — Дали да не си сипем нещо по-силно с кафето?

— Съжалявам, мамо.

Тогава тя го изненада.

— Не се извинявай, Джак. Не се извинявай, че си оцелял. Че си останал жив.

— Разприказвах се повече, отколкото трябваше.

Тя бе тръгнала към плота и думите му я заковаха на място.

— Повече, отколкото трябваше? Не възнамеряваше да бъдеш откровен с мен?

— Щях да разкажа всичко на адвоката — излъга той. — Не исках да те тревожа.

— О, Джак. Мислиш ме за уязвима вдовица?

Два жегвания в едно.

— Не си уязвима, мамо. И няма нужда да ми напомняш, че си вдовица. Все още си майка.