Джеф Абот - 9-те слънца

„Мамо — помисли си той, — прибери се у дома“. Набра отново домашния й телефон. Никакъв отговор. Ако пътуваше по работа, можеше да е навсякъде — от Южна Америка до Хонконг и Канада. Възможно е да не приема обаждания от непознати номера. Можеше да опита да проникне в компютъра й; сигурността не я интересуваше особено. Но това му се струваше като да тършува из гардероба или любовните й писма от младини. Майките бяха забранена територия за хакерство.

Чакаше и наблюдаваше как топлият неспирен дъжд се стича по витрината. Сърцето му блъскаше в гърдите. Майка му можеше да го заплюе в лицето. Да извика полицията. Отново да го нарече отцеубиец. И той не беше сигурен, че е способен да понесе тази болка.

Свърталището на Фейджин, Ню Йорк

Фейджин си наля кафе. Не ми предложи.

— Сандра Мин е бивш служител в Държавния департамент. Познава влиятелни хора и в деловите, и в правителствените среди. Участва в борда на директорите на две компании от Топ 1000. Родена е в Америка, но е родственичка на изтъкната хонконгска фамилия. Името на съпруга й е Ръсел Мин. Инвеститор в недвижима собственост. Умира малко преди Джак да изчезне. Притежавал имоти в Ню Йорк и Ню Джърси. Получава сърдечен удар горе-долу по времето, когато Джак офейква.

За миг в очите на Фейджин просветнаха весели искрици.

— Сърдечен удар заради престъпленията на сина му? — попитах.

Такива слухове се носят — отвърна Фейджин.

— Тежък кръст за дете — казах.

Фейджин изсумтя. Като социален работник беше виждал много страдащи деца.

— Животът е пълен с тежки кръстове. Ако го бях наел, щях да го закрилям. Никога не залавят оливъртуистовците. Никога.

— Връзки в правителството и деловите среди… — повторих думите на Фейджин.

Дали майка му можеше да го укрие, или да му помогне да се свърже с ЦРУ, преди да го намеря? Нямах друг избор, освен да посетя дома й. Погледнах Фейджин.

— Дали Джак би потърсил хакерите в града? Познава ли някой от твоите туистовци?

— Не и ако иска да остане незабелязан. Ако за главата му има цена, бих се изкушил да прибера парите.

— Поне не изневеряваш на себе си, Фейджин.

— И колко ме ощастливява това!

— Но ти не би го предал в полицията. Не обичаш да разговаряш с полицаи.

— В своя защита отбелязвам, че и те не обичат да разговарят с мен.

— Къде живее госпожа Мин?

Фейджин провери в компютъра. Разгледах снимката на майката — елегантна жена, докоснала брадичка в странна поза като в художествена снимка. Беше красива по студен, кубически начин.

Фейджин ми продиктува адреса й.

— Благодаря.

— Само това? Благодаря?

— Няма да казваш на никого, че съм тук, Фейджин.

— За нищо на света.

— Защото иначе ще уведомя хората, които издирват Джак Мин, че вероятно знаеш къде е. А направя ли го, ще ми заповядат да изтръгна сведенията от теб и после да те убия.

— Намери си по-изискани сътрудници — каза Фейджин. — И наистина, не бива да се превръщаш в главорез.

— Кажи ми, Хакермен — рекох, — чувал ли си за хакерка от Лас Вегас на име Леони?

— Леони? Леле! Харесвам сладки имена.

— Просто ми отговори.

— Не. Но нали знаеш, че онлайн не се използват истински имена? — ококори се той. — Удивително, нали?

— Тя премества хора, които искат да изчезнат. Работи с хакери по цял свят. Набавят й информация или й помагат да създава мними самоличности.

— Значи не е хакер. Търгува с данни. Наема хакери да й вършат работата, после използва други хора. Така не става ясно какво точно работи и за какво.

— Знаеш ли нещо за нея?

Показах му снимката, която направих, докато Леони спеше.

— Отегчил си я до смърт, за да я снимаш, нали?

— Виждал ли си я?

— Не. Но е красавица, нали?

— Чувал ли си за жена на име Ана Тримейн?

Той размисли и поклати глава.

— Ами за „Новем солес“?

— Звучи като католически манастир.

— На латински означава „Девет слънца“. Чувал ли си за организация с такова название?

— Не.

Станах.

— Благодаря за информацията, Фейджин.

— Успех, Сам. Надявам се да намериш сина си.

Явно ми пролича, че съм изненадан.

— Какво? Забранено ли е да ти пожелая успех?

— Просто си дръж езика зад зъбите, Фейджин. Не споменавай, че съм тук.

— Не заставам между родители и деца, човече. Когато децата дойдат при мен, родителите им вече са ги прогонили.

Фейджин проследи с поглед как Сам излиза. После се пресегна към телефона. Сам Капра можеше да го заплашва колкото си иска, но не той плащаше сметката.