Джеф Абот - 9-те слънца

Той запрехвърля снимките, а аз ги оглеждах.

— Не, не, не — повтарях.

Беше прекалено да се надявам, че Джън Мин е работил за него; иначе щеше да дотърчи право тук, за да се предаде.

— Не са на Джън Мин.

— Джън Мин… Джън Мин… Помня един Джак Мин.

— Джак Мин. Твърде сходно е с Джън Мин. Не го бива за псевдоним.

— Не ставай глупав. Джън е фамилията, не Мин. Приятелите са го наричали Мин, а не Джън. И добрият псевдоним се помни лесно.

Той седна и потърси в Гугъл Джак Мин. Появиха се новинарски съобщения. Снимка.

— О, да — каза Фейджин. — Същият.

Беше младият китайски хакер.

— Той е. Какво е направил?

— Не го познавам лично. Говореха, че проникнал в лаптопа на Брус Спрингстийн. Откраднал албум, който още записвали.

— Какво безочие! И затова е беглец?

Фейджин се поколеба.

— Хмм… не. Много го бивало да пробива защитата на копирни машини.

— Копирни машини? — повдигнах вежди аз.

— Да. Служебни копирни машини. Повечето имат микрочипове и интернет връзка. Влизат в интернет, ако нещо се повреди. Смъкват програма, ако проблемът е софтуерен, или поръчват части.

— И Джак Мин… тършувал в копирни машини?

— Да. Пренаписвал софтуера им.

Фейджин облиза устни.

— Защо?

— Е, може да пренапишеш софтуера в чипа на машината, за да я блокираш, да я повредиш или да я унищожиш. Той опожарил копирната машина във фирмата, където майка му работела като консултант. Пожарогасителите се включили и причинили щети за няколко хиляди долара.

— Голяма пакост. Пренебрегва ли го майка му?

— Или — учтиво прочисти гърло Фейджин — може да програмираш копирната машина да запазва всичко сканирано и да ти го изпраща по имейла.

— Олеле.

Е, това беше сериозно. Помислете какво може да получите от компрометирана копирна машина — бизнес оферти, юридически документи, преди да са представени пред съда, проекти за продукти, поверителни меморандуми. Въпреки наличието на имейл, все още се използват хартиени копия на важни документи. Възможно е да научиш много за някоя компания или проект, преглеждайки всичко минало през копирната машина.

— Корпоративен шпионаж?

— Вероятно. Скромен опит.

— Затова ли Джак Мин е напуснал Ню Йорк?

Фейджин кимна бавно.

— Крадял е тайни от компании. Нищо чудно да се е опитал да ги продаде. Или някак си са го проследили. Умеел е да кара копирните машини да шпионират за него, възможно е да е използвал и друг шпионски софтуер.

Размислих. Сигурно така беше откраднал тайните на „Новем солес“.

Фейджин сви рамене.

— Не мисля, че ще се върне да види семейството си.

— Защо?

Фейджин се усмихна за пръв път.

— Е, носеха се слухове, че баща му умрял заради него.

Манхатън, Ню Йорк

Апартаментът на майка му се намираше на няколко пресечки от площад „Обединени нации“, на 59-а източна улица. Удобно местоположение, а майка му открай време ценеше утъпканите пътеки. Не обичаше да се препъва в неравности.

Джак Мин не позна портиера, а нямаше и ключ. Седна в малка елегантна чайна от другата страна на улицата и заотпива силен чай „Ърл Грей“. Протегна изтръпналите си от полета крака и зачака майка му да се прибере у дома. Небето громолеше по-силно от автомобилите по шосето. Облаците затъмниха яркото утринно слънце. Заваля топъл пороен дъжд. Джак видя как на уличния ъгъл ненадейно се появи продавач на чадъри, сякаш дъждът го е довел с магическа пръчица. В Ню Йорк му се струваше странно топло след необичайно студеното за сезона време в Амстердам.

Мислеше, че никога повече няма да се върне тук. Очакваше да го залее вълна от чувства. Вместо това — по-лошо — го завладяха угризения и тъга, които бавно го задушаваха.

Усещаше риска като влажна стомана върху езика си. Ами ако „Новем солес“ изпратят наемен убиец като онзи, когото уби в Амстердам, да следи майка му и да го ликвидира, ако се появи? Ами ако в ЦРУ бяха разбрали кой е, след като бяха чули предложението му? От всички ходове, които бе предприел, след като го простреляха, да се върне у дома беше най-опасният. Озърна се. Ако държаха под око апартамента, щяха да го заловят в мига, щом се появи от другата страна на улицата. Пъхна слушалката на айпода в ухото си, но не го пусна. Обади се вкъщи от предплатения телефон, който купи, когато пристигна в Манхатън. Включи се телефонният секретар на майка му и той затвори и реши просто да дойде. Баща му беше богат; семейство Мин инвестираше разумно още от времето в Хонконг, а майка му пак работеше като консултант.