Джеф Абот - 9-те слънца

Двама млади оливъртуистовци — около шестнайсетгодишни — седяха пред компютрите, надянали слушалки. Музикалният пашкул им попречи да ме забележат. Отидох в кухнята, извадих ябълка от хладилника на Фейджин и я измих. Взех нож от шкафа, защото не познавах шестнайсетгодишните, и се върнах в компютърната зала.

Захапах ябълката и застанах зад първия Оливър Туист. Той беше слабовато хлапе с кафява къдрава коса и осеяно с пъпки лице. Беше съсредоточен върху компютърния екран, а пръстите му чаткаха по клавишите.

Надникнах над рамото му. Екранът беше пълен с компютърни кодове, но с коментари на руски. Огледах ги. Интересна лудория замисляха оливъртуистовците.

Извадих едната му слушалка и казах:

— Здрасти! К’во прайш?

Той подскочи в стола. Очите му се разшириха при вида на ножа в ръката ми.

— Уф…

Другото хлапе — афроамериканец, малко по-голям, носеше блуза с щампа на „Ню Орлиънс Сейнтс“, джинси и най-грозните жълти гуменки, които някога бях зървал — се изстреля от стола. Показах му ножа и той спря.

— Какво правите? — попитах отново.

Не отговориха.

— Русия или Китай сте взели на мушка днес, момчета? — престорих се, че не съм чел над раменете им и отхапах отново от ябълката. — Или друга държава? Фейджин обича да прецаква Египет и Пакистан.

Отново не отговориха. Спогледаха се.

— Мълчанието ме отегчава — заявих. — Приисква ми се да си поиграя с ножа.

Нима не съм мил? Човек, който заплашва тийнейджъри.

— Русия — обади се фенът на „Сейнтс“ след малко. — Залагаме софтуерни бомби в електрическата им система.

— Звучи много патриотично — казах. — Скоро ли ще дойде Фейджин?

Фенът на „Сейнтс“ кимна.

— Да, отиде да донесе нещо за хапване.

— Да не ви свърши любимият „Ред Бул“?

— Хмм… всъщност останахме без „Пепси“ — каза хилавото хлапе.

— Е, няма да ви преча — казах. — Фейджин ми е стар приятел. Просто ще го почакам.

Тя седнаха сковано пред компютрите, а ръцете им затракаха по клавиатурата, макар и доста по-бавно. Но не си сложиха слушалките.

Аз си ядях ябълката, наблюдавах ги и чаках.

Фейджин се появи след десет минути, стиснал книжна кесия с покупки. Изпусна я при вида ми. Един портокал се изтърколи и спря до крака ми.

— По дяволите. Сам Капра!

— Здрасти, Фейджин.

Той стисна устни. Аз вдигнах портокала и му го подхвърлих. Улови го.

— Ще отидеш ли да затвориш вратата? — попитах.

Затвори я. Остави малкия плик с покупки върху плота.

Погледна да се увери, че оливъртуистовците са добре.

— Хайде, хайде! — казах. — Не бих наранил хлапетата ти.

— Открадна една ябълка — обади се фенът на „Сейнтс“.

— Нима? Попречи ли ви да работите?

— Не — отговориха в един глас.

— Запрятайте ръкави!

Като по даден знак оливъртуистовците си надянаха едновременно слушалките, Фейджин остави пред всеки по една студена кутийка „Кока-Кола“. Скоростта на тракане по клавиатурите се увеличи.

Фейджин скръсти ръце и каза:

— Каквото и да искаш, отговорът е „не“.

— Много недружелюбно посрещане.

Запознах се с Фейджин, когато работех в клона на ЦРУ за международни престъпления, тоест, когато изпълнявахме мръсни задачки, за които никой не биваше да узнава. В задълженията ни влизаше какво ли не — от трафик на хора до контрабанда на оръжия и корпоративен шпионаж, ако застрашават националната стратегия за сигурност. Престъпления на такова равнище, подобно на тероризма, заплашват стабилността на Запада. Те проникват надълбоко, тровят правителствата и подкопават фундаменталния социален договор чак до сърцевината на цивилизацията. В днешно време двайсет процента от икономиката е нелегална. Престъпниците навлизат във все повече сфери.

Но за да възпрем престъпленията, понякога самите ние вършехме престъпления, Фейджин беше пример за това. Четохте ли във вестниците как между Русия и далеч по-малката й съседка — Грузия — избухна война? Руснаците използваха не само куршуми и ракети срещу Грузия. Те сринаха интернет достъпа на цялата страна. С масивна кибератака срещу главните сървъри руснаците успяха да лишат цялата нация от четири милиона души от интернет. Вместо уебстраниците на Си Ен Ен или Би Би Си грузинците получаваха руска пропаганда. Опитваха ли се да изтеглят пари от грузинска банка, средствата им оставаха блокирани. Понечеха ли да изпратят имейл на сънародник, седяха и се взираха в неизпратеното съобщение в пощенската кутия. Руснаците твърдяха, че кибератаката не е осъществена от правителствени хакери, а от добронамерени кротки патриоти, действали независимо, за да помогнат в борбата срещу врага. След войната НАТО и ядосаните грузинци установиха, че някои хакери, замесени в интернет атаката, са свързани с най-известните престъпни групировки в Русия. Дори този „доброволен“ хакерски корпус да не беше официално част от правителството, то поне го закриляше, а присъствието му гарантираше на руските управници необходимите и достоверни оправдания.