Джеф Абот - 9-те слънца

— И в техните компютри ли се вмъкна?

— О, не, обадих се. От името на Нюйоркския университет.

— Защо Джън Мин се е представил за китаец, за да се запише в университета? Искам да кажа, хората фалшифицират документи за самоличност, за да изперат пари или да преминат граници. Кой, за бога, краде самоличност, за да го приемат в колеж в Холандия? И се преструва на китаец? Ами ако го депортират? Ще се прецака.

Леони се усмихна.

— Защото ако видиш някой с китайски паспорт, няма и да ти хрумне, че не е китаец. Невъзможно изглежда да е измамник.

— Брилянтно — казах тихо.

— Джън Мин означава „Златно име“. Легално име, да, но намирам, че е избрано нарочно. Златно име, съвършеното име, което да го прикрие.

Потърках чело.

— Необикновено хлапе, нали?

Лесно е да преследваш глупак; умните са истинско предизвикателство.

— Мисля, че е беглец — скръсти ръце Леони. — Някой, който се крие, но отчаяно иска да продължи образованието си, особено в престижен технически университет. Малцина ще дръзнат да фалшифицират китайски документи, защото се страхуват да не ги депортират в Китай и после да не успеят да се измъкнат. Всъщност е много хитър ход. Видя ли белгийски или костарикански паспорт, веднага се замислям дали не е подправен. Това са най-популярните националности сред хората, които искат да изчезнат. Мисля, че е избрал Хонконг, защото е бил там, сигурно може да мине за местен. Предполагам обаче, че е американец, канадец, англичанин или австралиец.

— Решил е да се предаде на ЦРУ в Ню Йорк. Трябва да е американец.

Тя сви рамене.

— Недей да градиш хипотези. При всичките си недостатъци ЦРУ все още е най-могъщата разузнавателна агенция в света и нашият загадъчен господин Мин навярно просто е искал да сключи сделка с най-добрите.

— При всичките си недостатъци? — повторих. — Звучиш като ветеран.

По страните й плъзна червенина и стигна чак до кестенявата й коса.

— Не съм. Нямам нищо общо с ЦРУ.

— И какво следва? Ще търсиш студенти по компютърни науки с китайско потекло, които са извършили престъпление и са изчезнали?

— Да, точно така — отвърна тя. — Но има и друго, Сам. Ню Йорк. Ако Джън Мин иска да се предаде на ЦРУ, защо не го е направил в Амстердам? Там има агенти. Лесно щяха да се свържат с него. Защо му трябва да бяга?

— Питаш, сякаш знаеш отговора.

— Знам го. В момента го издирват в Амстердам.

Тя отвори уебстраница на амстердамски вестник, излизащ на английски.

Напуснал е болницата, където е бил пациент. В стаята му открили мъртъв мъж, пребит до смърт с метален прът. Мъртвецът е познат на полицията като наемен главорез.

— Опитвали са се да го убият и преди?

— Да. И уж безпомощният хакер е убил главореза.

Гласът на Леони прозвуча, сякаш се гордееше с него.

— Полицията смята, че Джън е в опасност и бяга. Съветва го да се предаде.

— Но той би могъл да се предаде на ЦРУ там. След като го преследват, така всъщност е по-добре за него. Но не е отишъл в най-близкия офис на ЦРУ. Какво има тук? Защо е избрал Ню Йорк? — попитах. Не бях се сещал. Хлапето сигурно имаше сериозно основание да поеме риска да дойде в Ню Йорк.

— Поради две причини — продължих. — Познава агент на ЦРУ тук.

Огъст беше контактувал с него в Амстердам; може би Джън Мин беше дочул нещо, свързващо Огъст с Ню Йорк, и бе решил да разговаря лично с него. Не знаех какво точно се е случило между тях, когато Огъст го бе отвел от кафенето.

Леони мълчеше очаквателно.

— Или е оттук и бяга у дома.

— Защо ще се прибира у дома? — попита Леони. — Скрил се е много добре. Наистина много добре. Ако е избягал от тук, значи тук го издирват. Поема огромен риск.

— Вероятно има семейство, което иска да прибере и да защити. Или иска да се сбогува с тях, ако смята да изчезне.

— Предполагам, че щом е живял под прикритие в Холандия, вече е изчезвал веднъж.

Гласът й прозвуча изтощено. Не биваше да позволяваме убийственият коктейл от безсъние и емоционално напрежение да ни изкара от релсите.

— Ако вече се е скрил, защо ще се връща у дома? Изглежда ми по-голям риск, отколкото си струва да поеме.

Свих рамене.

— Чувал съм как защитени свидетели се прибират в родните си места. Просто се изморяват да живеят в лъжа.

— Моите клиенти не се връщат. Скрия ли ги, остават скрити.

Не знам какво ме прихвана.

— Браво. Укриваш престъпници и убийци. Измет, която „Новем солес“ иска да опази. Браво.

— Нямаш никаква представа какво правя и на кого помагам.