Джеф Абот - 9-те слънца

След полунощ Рики се обади тук-там и откри хакер в Антверпен, който пожела да й помогне.

— Трябва ми само — каза му тя — да подлъжеш системата да одобрява всякакви белгийски паспорти за известно време.

— Най-много трийсет минути. Не искам да оставям отворена вратичка в системата по-дълго и не искам да оставям кодове — отвърна хакерът.

— Трийсет минути.

И ако Джън Мин не успееше да мине през митницата за трийсет минути…

— Сега — каза тя в телефона.

Хакерът натисна бутона.

Според уебсайта на въздушните линии самолетът от Брюксел се бе приземил. „Не заставай в края на опашката“, помисли си тя.

Чу някой да тропа по вратата й. Стана. Наведе се и въведе код в програмата. Системата се изключи и влезе в режим на изчакване.

Рики долепи око до шпионката да види кой е и вратата се отвори рязко навътре.

Митническата служителка погледна отново към екрана на компютъра.

„За бога — помисли си Джак, — свършено е с мен“. Порази го иронията, че е американец, опитващ се да влезе в Съединените щати под чуждо име и под чужда националност. „Лицето ми. Доколко лицето ми прилича на това, което е в базите им с данни?“ Ами ако планът на Рики не бе проработил? И ако го арестуват, каква сделка ще може да сключи? Тук съм да дам на ЦРУ доказателството, което им трябва, за да закопчаят престъпна групировка. Да, добре дошъл. Пусни ме да мина.

Митническата служителка подпечата паспорта и му го подаде.

— Благодаря, господин Лин, приятно прекарване в Съединените щати.

Той кимна и се отдалечи, а жената вече се обръщаше към следващия пристигнал на опашката.

Джак не извади подплънките. Митническите агенти претърсиха чантата му и му махнаха да минава. Той гледаше да държи главата си наведена, докато прекосява терминала, сигурен, че охранителните камерите снимат, както снимат всички останали. В „Новем солес“ вече бяха доказали, че умеят да извличат информация от полицията и правителството, и той знаеше от разпечатките в бележника, че имат свои хора в няколко правителства; нищо чудно да го търсеха дори тук. Качи се във влака до станция „Хауърд Стрийт“ и после — в метрото до Манхатън. Никой не го погледна. Никой не му обърна внимание. Докато метрото фучеше към Манхатън, Джак сведе глава и изплю зъбите и подплънките в дланта си. После ги пъхна в чантата.

Трябваше да се превърне отново в Джак Мин за десет минути. Колкото да се сбогува.

„Благодаря, Рики — помисли си той. — Доведе ме дотук. Нямаш равна“.

Амстердам

— Добре е да имаш приятели.

Наблюдателя се настани срещу разтрепераната Рики, приседнала на ръба на дивана. Беше се вмъкнал вътре, насочил пистолета си към нея.

— Не се страхувай — усмихна се той. — Искам само информация. После ще си тръгна. — За доказателство свали пистолета. — Имаме общ познат. Пиер в Брюксел, който току-що изготви документи за твой приятел. Китайско момче.

Тя не продума.

— Пиер разбра, че търсим приятеля ти, след като ти изпрати фалшивите паспорти.

— Пиер не работи за теб.

— Не се налага да работи за мен. Просто се страхува от мен.

Щом получи съобщението, че някой с амстердамски телефонен номер се е свързал с ЦРУ, предлагайки жизненоважна информация за „Новем солес“, Наблюдателя се досети, че е китайското момче, което наемникът им не бе успял да убие. Джън Мин беше единственото слабо звено, оцеляло след пролетната им офанзива. А сега ги изправяше пред истинска опасност.

— Не знам нищо за Мин.

Наблюдателя й се усмихна. Беше красива. Прекарал беше доста време в Нигерия и в Италия, където повечето жени от предишното му професионално поприще бяха африканки. Почти беше забравил колко ги бива. Е, отминалите удоволствия нямаше да се завърнат.

Разгледа стената със записващи машини.

— Познаваш и моя приятел Ник, нали?

— Да. Бегло.

— Разбира се. Ти работиш във филмовата индустрия. Той също работеше във филмовата индустрия. В наше време компютрите служат само за удоволствие. Помниш ли кога задачата им беше да разрешават проблеми? Да ни помагат да мислим по-творчески?

Рики го гледаше втренчено.

Наблюдателя надяна най-милата си усмивка. Получи се много студено изкривяване на устата, но той не го осъзна; мислеше, че прилича на истинска усмивка. Прокара длан по късата си коса.

— Значи ти крадеш и записваш филми, а той е снимал от онези, отвратителните.

— Не го знаех. Продаваше ми софтуер за пробиване на кодовете за авторски права.