Джеф Абот - 9-те слънца

— Никакви засега. Изпитателен срок, Леони. Ще видим.

Нямаше смисъл да й казвам, че ако избяга с Даниъл, не ще стигне далеч. Не и ако аз, Мила и приятелите ми ги издирваме.

Тя потърка устни. Обмисляше.

Мълчахме няколко минути и наблюдавахме как вълните изглаждат пясъчното море.

— Благодаря — каза Леони. — Приемам.

— Може да се задържам дълго у дома, може и да пътувам. Възнамерявам да страня от неприятностите.

— Хората планират, Бог се смее — скръсти ръце тя. — Знаеш, че не спях с теб, защото… Просто те желаех.

— Знам. И аз те желаех.

— Но?

— Но. И двамата не бяхме на себе си. Твърде рано е за мен след Луси. Съжалявам.

Тя събра пръсти пред лицето си и ме огледа.

— А за в бъдеще?

— Не знам. Не давам обещания, които не мога да спазя. Достатъчно неизпълнени обещания съм чул.

— Добре. В кой град ще живеем? Ню Йорк или Лас Вегас?

— Искаш ли да се върнеш в колежа по изкуства?

Тя искрено се изненада.

— Аз… не съм го обмисляла.

— Е, ако искаш, избери си добро училище. Аз плащам. Или ще ти наема студио, ако не искаш да учиш. Предпочитам да се занимаваш с изкуство вместо с фалшификации.

По лицето й се изписа радост. Колеж по изкуства и Даниъл — това беше раят.

— Не предпочиташ конкретен град?

Свих рамене.

— Родителите ми живеят в Ню Орлиънс, но не поддържаме връзка. Заради Даниъл може би трябва да преодолея стената. Не мога да го науча колко ценно е семейството, ако съм отчужден от своето.

— Да, появи се с новия си син и с приятелката, която не ти е приятелка и не е бавачка, но се грижи за детето. Ще им хареса, несъмнено. Друго предложение?

Прехапах устни. Не е лесно скиталецът да си избере дом.

— Харесвам Остин. И Савана. Бостън и Нашвил. Харесвам Лондон, Дъблин и Париж.

— Харесвам всички предложения — каза тя.

— Тогава ти реши.

Наистина го мислех. За мен нямаше значение къде ще живеем. Започвах начисто. Както и тя. И Даниъл. Както дори Мила. Отнеси ме, ветре, накъдето ти видят очите. Прекалено голяма част от живота ми досега беше изтъкана от планове, бях готов за спонтанност.

— Добре. Аз ще реша — каза Леони и ние се върнахме във вилата.

В крайна сметка избра Даниъл. Същата вечер. Леони написа имената на градове върху листчета хартия и ги сложи в сламена шапка, която си беше купила от крайбрежната алея. Не можеше да реши и искаше да изтегля град от шапката.

Даниъл се улови за ръба на масичката за кафе и се изправи. Събори шапката, разклати я и за негово огромно удоволствие листчетата се разпиляха.

Той грабна едно и се опита да го лапне. Извадих го от малкото му юмруче и развих влажната хартия. Протегнах я към Леони да види. Тя се засмя и каза:

— Продадено!

— Добър избор, Даниъл — похвалих го.

Той протегна ръка към мен и аз я плеснах лекичко с длан.

Даниъл падна по дупе, намръщи се недоволно и протегна ръчички към мен да потърси утеха в прегръдката ми.

Алюзия с романа на Греъм Грийн „Нашият човек в Хавана“, сатира на прехвалената британска разузнавателна служба и дейността й в Куба по време на режима на Кастро. — Б. ред.

Партридж (partridge — англ.) означава яребица. — Б. ред.