Джеф Абот - 9-те слънца

Яков Цвиман се опита да пъхне пръсти под жицата, но тя се затегна прекалено бързо. Понечи да отблъсне Мила, но тя обви силните си стройни крака около него и кръстоса глезени около осакатените му слабини. Представи си злобното му усмихнато лице, надзъртащо над осеяното му с пъпки рамо, докато изнасилваше сестра й. Представи си как Иван я обучава в прашната мъглива светлина на винарната да се бие, да убива. Представи си как Нели лежи сред локва изненадваща кръв и живецът изтича от нея.

И пристегна още по-силно гаротата.

Той издаде нечовешки звук. Метна се към вана и се опита да я събори.

— Tu mori — прошепна тя. — Tu mori.

Той падна с лице върху чакъла. Тя усети как жицата срязва собствената й плът, впива се в пръстите й, в дланта й. Заби колене в гърба му.

Каишката на мнимия часовник се скъса. Усети я как поддава. Гаротата нямаше да свърши работа.

Не погледна да види дали Цвиман още диша през осакатеното си гърло. Простена и ритна вана, изтръгна брадвата от бронята и отмъсти за сестра си с последен замах.

Там, където започна всичко

Взех пистолета и се запромъквах към парапета на мецанина.

— Сам?

Някой ме викаше. Не познавах гласа. Не отговорих.

— Сам, доведох приятелката ти Мила.

Спрях. Стори ми се, че е във фоайето и върви по паркета пред входа.

— Ако не се покажеш, тя ще пострада.

Вярно беше. Мила така или иначе щеше да пострада, след като Цвиман беше тук. Заплахата му не струваше.

— Не постъпваш джентълменски — каза той неодобрително.

Застинах. Заслушах се. Чух приглушения плач на Даниъл.

— Бъдещето те зове — каза той.

Заизкачва се по стълбите. Чувах как дървото скърца под подметките му. Отвън долавях шум от борба, битка. Цвиман се беше съвзел. И беше там, при Мила.

По дяволите.

Мъжът се показа. И двамата вдигнахме пистолети. Мъжът, който седеше в ъгъла на бара и отпиваше бавно от халбата си. Рей Брустър.

— Не искам да те нараня — каза той.

— Сигурно затова шофьорът на лимузината и двете ти сестрички се опитаха да ме убият, господин Брустър.

— Рей Брустър е прозвище. Казвам се Рикардо Браун.

Браун. Шефът на Огъст. Завърналият се от пенсия ръководител на „Специални проекти“.

Браун сви рамене.

— Уби Джак Мин. Браво. Не исках да извади истината наяве. Ти, Сам, беше различен. Беше мост.

— Не разбирам.

От това разстояние нямаше как да не се улучим. Той продължаваше да се изкачва към стълбищната площадка. Аз вървях към мястото, където стълбите свършваха пред мецанина.

— Ти си мостът между „Специални проекти“ и най-големите ни грешки. Затова… хмм… размислях дали да оставя теб и детето ти живи.

— Грешки… — замълчах. — „Новем солес“. „Специални проекти“ са създали Деветте слънца.

— Да, преди години. Искаш ли да ти обясня?

— Защо? За да се преструвам, че слушам, а ти да издебнеш шанс да ме убиеш?

— Не. Защото трябва да изиграеш своята роля, Сам, ако дръзнеш.

Не продумах.

Той прочисти гърло.

— ЦРУ отдавна използва съмнителни източници. Престъпници. Често държавни глави. Невинаги е лесно да останеш с чисти ръце. Но си помислихме — аз мислех, идеята беше моя — дали не можем да накараме престъпниците, внимателно подбрани, да работят в наша полза. Те познават мръсните кътчета на света. Ще ни помагат да внедряваме хора в ситуации, до които иначе нямаме достъп. Ще ни предоставят информация и хора, каквито сами не бихме могли да намерим.

— И защо?

— Щяхме да защитаваме интересите им. Също както издигахме жестоки, но прозападни правителства в старите дни. Започнахме да търсим корумпирани хора на високи постове из целия свят и доведохме деветима тук. Тук, в тази къща. Езиковите училища са старо прикритие на „Специални проекти“ — засмя се той. — Знаеш как е в ЦРУ. Купим ли собственост, никога не я продаваме. Винаги се страхуваме да не изскочи някоя тайна, скрита в ламперията.

— Те дойдоха по своя воля?

— Не точно. Похитихме ги. Но се отнасяхме почтително към тях в прекрасния Катскилс. Обясних им… възможностите. Те приеха охотно. Не успях обаче да предвидя, че ще се сплотят. Като група. Не очаквах да им хрумне, че ако не си сътрудничат, ще изгубят предимствата си. Те се разбираха. Уважаваха се и понеже и деветимата бяха разпръснати по целия свят, не бяха естествени врагове. Бяха мъже и жени от периферията на влиятелни престъпни групировки, амбициозни и търсещи начин да си пробият път до върха.

— Като Цвиман.