Джеф Абот - 9-те слънца

— Да, той е проблемът, нали? Всичко опира до него.

Мила усети как ванът бавно завива. Досега бяха карали на север по сравнително прав път; не виждаше, но предполагаше, че навигационната система е на седалката до него.

— Пристигнахме, Мила. Тук, където започна всичко — каза той. — Където се роди.

Браун спря вана.

— Е, това е лошо — каза той. — Не бива да закъснявам.

Слезе от колата и затръшна вратата.

Мила издърпа краката си от въжетата. Разполагаше с около осем секунди, преди Браун да отвори задната врата.

Не бяха достатъчно.

Детската градина

— Леони… — местех поглед ту към пистолета, ту към бебето. — Какво правиш?

Тя плачеше. Сълзи се стичаха по страните й.

— Съжалявам. Не мога да ти позволя да го вземеш.

— Това е Даниъл. Къде е твоето дете?

Тя погледна Даниъл. Той изгука и се сгуши в нея. Сякаш познаваше аромата на кожата й, извивките на гърдите й.

Поклатих глава.

— Не, не…

— Той е мой. Има само мен на този свят. Познава само мен — каза тя. — Вече не е твой. Казва се Даниъл Тейлър Джоунс. Понякога го наричам Дат. Гъделичкам го и той се смее.

Нов ручей сълзи, но устните й се свиха решително.

— Той ми е син — казах и тя стисна по-здраво пистолета. — Добре, добре — вдигнах ръце. — Леони, нека да го обсъдим.

— Не. Никакво обсъждане. Тръгвам. С моя син.

— Детето на снимката, която ми показа…

— Това беше първото ми дете. Дъщеря ми. Напуснах… Рей Брустър, когато забременях. Не исках той да й бъде баща. Нямаше да ми позволи да се обвързвам с дете. В случай, че се наложи да бягам с него. Децата усложняват положението. Затова си тръгнах.

Тя успокои гласа си.

— Бих предпочела някой като теб, Сам. Не искам да те наскърбявам. Наистина. При мен ще бъде в безопасност. Ти водиш рискован живот, имаш врагове. Застани до стената, вдигни ръце и ме остави да си отида.

— Какво стана с дъщеря ти?

Докато говореше, нямаше да ме застреля, нито да си тръгне.

— Умря. Умря.

Стори ми се, че скръбта ще сгърчи тялото й.

— Разболя се от менингит. Толкова бързо ги отнася. Тя… Работех за Ана. Правех нови документи за бебетата. Тя ми даде Даниъл. Каза, че… ще е мой. Ще замести Тейлър. Но не е така. Обичах Тейлър безкрайно, тя беше най-прекрасното… Сам, о, божичко…

— Не се съмнявам.

Лицето ми пламтеше.

— Леони, моля те…

— Но… но тя ми даде Даниъл и аз обикнах и него…

Гласът й стихна в шепот.

— И ти няма да ми го отнемеш.

Разбрах как Цвиман и Ана са планирали този финал. Аз, бившият агент от ЦРУ, убивам Джак Мин, най — ценния информатор на „Специални проекти“. После Леони убива мен, когато съм най-беззащитен, когато съм на крачка от победата. Леони до мен служеше като гаранция, че няма да предам или да се изправя срещу „Новем солес“, а ако го направя — тя имаше всички основания да ме убие.

В „Девет слънца“ нямаше човек, по-мотивиран да иска смъртта ми от Леони. Аз можех да й отнема най-ценното на този свят.

— Дай ми сина — казах и протегнах ръце към нея.

— Не е твой. Аз съм му майка. Аз съм единствената майка, която познава. Онази… онази предателка, за която си се оженил, го изостави, изостави го…

— Аз не съм — казах. — Знаеш как се борих да го открия…

И тогава чух.

— Ти! — изкрещя тя и съчувствието, което изпитваше към мен, се превърна тутакси в омраза. — Аз се борих повече!

Вдигнах пръст пред устните си.

— Чух нещо. Долу. Има някого.

Тя поклати глава.

— Искаш да ме изплашиш или да ме измамиш… Да слезеш долу и да вземеш оръжие, защото пистолетът е у мен…

— Леони! — просъсках. — Долу има някого!

Тя млъкна. Тонът ми охлади гнева й. Ослуша се.

Протегнах ръка към пистолета. След миг тя пристъпи напред с разтреперана длан и ми го подаде.

— Скрий се — прошепнах.

Тя кимна. Синът ми гукаше, отпуснат върху гърдите й. Погледнах го. Очите му срещнаха моите. Малките му устни се разделиха и оформиха кръгче като цвете с петсекунден живот. Никога през целия си живот не бях искал толкова силно да прегърна друго човешко същество.

Но проверих резервния пълнител на пистолета и се заспусках към долния етаж.

За изненада на Мила обаче Браун не дойде до задната врата на вана.

Отдалечи се от колата. Чуваше тихото съскане на подметките му върху чакъла.

Да разтовари затворничката си очевидно не беше първостепенна задача. Което я устройваше. Рискува да надникне през предното стъкло. Браун стоеше до някакво беемве и се взираше към земята. Разговаряше със земята.