Джеф Абот - 9-те слънца

— По дяволите… изслушай ме! Върни се да работиш за нас. Ще ги унищожиш до крак. И „Новем солес“, и „Кръглата маса“.

— Проект А и проект Б. Не искам да съм консултант, който поправя грешките ти.

— Ти… мислиш ли, че ще те освободят от затвора? Уби информатора на „Специални проекти“. Нападна екип на ЦРУ и едва не ги извади на светло. Аз съм единственият ти избор, Сам. Единственият начин да останеш свободен и да си върнеш сина.

Браун се свлече по стената.

— Аз бях дотук — казах.

— Брат ти… В Афганистан. Не го убиха шайка афганистански контрабандисти. Беше работа на „Новем солес“. Първо бойно кръщение…

Накъсаното му дишане отекваше във фоайето.

— Сега си просто отчаян. Отчаян — поклатих глава. — Няма да ме измами неудачник като теб.

— Екзекуцията на брат ти не беше това, което изглеждаше на пръв поглед.

Той се засмя.

— Съвпадение ли е според теб, че Луси те предаде? Бяха те взели на мушка. Наблюдаваха те, откакто постъпи в ЦРУ. Искаха да те купят. И двете страни.

Браун притисна с пръсти окървавеното си рамо.

— Господи! Трябва ми лекар.

— Знаеше ли, че държат сина ми тук?

Устните му се раздвижиха.

— Ти си напуснал и си извлякъл полза от феодалното си владение.

— Да. Но се оттеглям. Исках ти да го наследиш. Да поемеш юздите. Поне преди да ме простреляш — просъска той.

— А Леони?

— Линдзи. О, не й вярвай. Тя ще те напусне.

Той изкашля кръв.

Бащата на „Девет слънца“ и на „Кръглата маса“, седнал пред мен, ми даваше съвършеното основание да се върна в ЦРУ и да си върна предишния живот с нова мисия. Какво да правя с него?

Предната врата се отвори. Мила влезе стиснала окървавена брадва. Добър знак.

— Добре ли си? — извиках й.

— Да. Тук ли е Даниъл?

— Да.

— Невредим?

— Да.

Тя погледна към Браун и отбеляза:

— Този е луд. Мисли, че ми е баща. Уверявам те, че майка ми имаше много по-добър вкус.

— Създал е „Новем солес“. И „’Кръглата маса“.

— И двете?

— Да.

Мила се втренчи в него. За секунда, стиснала брадвата, понечи да се изкачи по стъпалата. Но спря.

— Трябваше да избереш страна.

Тя пусна брадвата. Вдигна окървавен поизмачкан бележник.

Чувах свистящото дихание на Браун. Искаше бележника. Каквото и да беше открил Джак Мин, то сигурно съдържаше следи, отвеждащи към ЦРУ. Иначе щеше да му е все едно; преди не беше се обръщал срещу своето чудовище. Деветте слънца желаеха Джак Мин да умре, защото не искаха да ги разкрият. Браун искаше Мин да умре, защото не искаше да разкрият ЦРУ. Да разобличат него.

— Успех, Браун. Няма да те убия. Ще те оставя да кървиш върху тези стълби. На мястото, където са ти хрумнали толкова много умни идеи. Те се върнаха да те захапят по задника, а аз си тръгвам. Ако те видя отново…

— Сам! Каза, че искаш да си върнеш някогашния живот. Непрекъснато го повтаряше. Предлагам ти предишния ти живот. Единственото условие да се върнеш в ЦРУ е да ми помогнеш да разчистя тази каша. И двамата получаваме каквото искаме.

— Няма да предам на ЦРУ приятелите си от „Кръглата маса“. Няма да ти дам Мила. И няма да ти помогна.

— Предишният ти живот — повтори той — ще бъде твой. Те няма да те оставят на мира. Предлагам ти единствения шанс да си върнеш изгубеното. Детето си, кариерата…

— Съпругата ми?

Браун преглътна.

— Мога да ти върна само това, което може да се върне. Как ще живееш със сина си сега? Мислиш ли, че Деветте слънца няма да те преследват? Предложението ми е единственото ти спасение.

— Предлагаш ми само шанс да се превърна в теб. Което е по-малко от нищо.

— Предложението ми е неустоимо!

— Ако те видя отново да доближиш Мила, Леони или сина ми, ще те убия. Опиташ ли се да навредиш на Огъст, ще те убия.

Едва не споменах Джак Мин, но беше по-добре да го смята за мъртъв.

— Заподозра ли, че дори само мислиш за мен, ще те убия. Пенсионирай се. Просто… си върви.

— Не лъжа. За брат ти. Луси винаги повтаряше, че затова си постъпил в ЦРУ. За да отмъстиш.

— Точно затова би ме излъгал — казах. — Помисли си. Хвалиш се, че си основал групировката, убила брат ми? На твое място бих млъкнал.

Обърнах се и тръгнах към дъното на коридора. Открих Леони и Даниъл скрити в килера.

— Всичко е наред — казах. — Тръгваме си. Заедно.

Тя притисна по-силно Даниъл. Прегръдката й го успокояваше. Той ме погледна. Примигна равнодушно. После ме погледна отново и протегна малкото си юмруче към мен.

Взех го от Леони. Не поисках разрешение. Тя не се възпротиви. По някакъв начин беше и неин, но беше мой. Задържах малката му главичка с длан, както бях виждал да правят бащите по телевизията, и усетих топлия му млечен дъх. Меката му тежест. Чудото, което беше той.