Джеф Абот - 9-те слънца

— Не, не може. Знам, че си разстроена. Знам как се чувстваш, защото и аз се чувствам така. Ако не се доверяваме един на друг, няма да стигнем далеч.

Тя ме изгледа колебливо.

— Казвам ти къде е Джън Мин. Ти го убиваш. Какво друго да обсъждаме?

Отпи отново от пиното.

— Леони…

— Слушай! Това е най-лошият ден в живота ми. Ти си убиец. Не искам да те познавам. Не искам да ти бъда приятелка или да се включвам в групата ти за взаимопомощ на родители на похитени деца. Искам само Тейлър да се върне у дома.

Тя вдигна чашата с вино. Погледна през рамото ми към шумната компания в отсрещния ъгъл. Ако тези говеда са в нашия самолет, може да отнесат някое кроше.

Убиец. Изобщо не бях убиец. Но не беше моментът да я убеждавам, че не размахвам окървавени брадви. Да спечеля доверието й щеше да е бавен процес.

— Тази мишена. Какво знаеш за него? Какво знае той за „Новем солес“?

— Нямам представа.

Тя не трепна, когато споменах названието на групировката; беше го чувала и преди.

— Трябва да имаш. По тази диря ще го проследим, ще предвидим къде ще избяга, кого ще помоли за помощ…

— Трябва просто да го убиеш — остави рязко чашата с вино тя. — Ти си куршумът, аз съм мозъкът. Казвам ти накъде да стреляш. Куршумът не се нуждае от други подробности, освен от посока.

Добре…

— Заплаши ли Ана Тримейн дъщеря ти, ако ми кажеш нещо, което не трябва?

— Според мен самото отвличане е достатъчна заплаха. Аз… познавам Ана. За нея децата са просто стока. Продукти, които другите произвеждат и от които тя извлича печалба. Ще убие или ще продаде децата ни и никога няма да ги открием, ако не й се подчиняваме напълно.

Да ме провокира ли се опитваше? Да види как ще реагирам? В очите й светеше буден ум. Приведох се напред.

— Хрумвало ли ти е, че няма да ни върнат децата? Нямаме никаква гаранция, че тя ще спази своята част от сделката. Трябва да открием начин да се защитим, за да сме сигурни, че ще ни ги върне. Може да разменим нейния Мин, жив, за децата ни.

— Слушай! — Леони насочи показалец към лицето ми. — Чуй внимателно всяка дума. Не смей да помисляш да се опълчиш срещу Ана. Отклоним ли се от плана, тя ще убие децата — сниши глас до едва доловим шепот. — Ще направим точно каквото иска тя. Опиташ ли се да отвърнеш на удара… Не, няма да се опиташ.

— Ще ме убиеш?

— Готова съм на всичко за детето си. На всичко.

Изгледахме се втренчено.

— От един отбор сме — повторих.

— Стига, Сам. Принудени сме да постигнем някакво разбирателство.

Ударих на камък. Но защо? Къде се криеше основната причина? Станах и напълних две лъскави чинии с ордьоври, подредени върху лъскав бюфет от лъскави стюардеси. Леони ме наблюдаваше. Донесох й храната, оставих сребристата чиния пред нея.

— Благодаря.

Тя отхапа от кюфтенце, после лапна малко парченце морков само от учтивост.

— Владееш се забележително за човек, чието дете са похитили току-що — отбелязах. — Аз имам предимство. Отнеха ми детето преди седмици. Разполагах с време да… се приспособя.

— Бяла лъжа — констатира тя. — Не смятам, че си се приспособил. Просто си го скътал вътре.

Изядох един минисандвич и отпих от уискито.

Тя ме погледна.

— Отвътре съм развалина.

— Когато отведоха детето и съпругата ми… не можех да се храня и да спя дни наред.

Освен това ме набедиха за предател и ме подложиха на разпит в затвор на ЦРУ в Полша, но засега щях да спестя тази лавина от подробности на Леони.

— Похитили са съпругата ти? Не каза ли…

— Хората на Ана я заловиха, когато беше бременна в седмия месец. Не съм виждал сина си.

Тя се втренчи мълчаливо в мен.

— Звучи ужасно. Съжалявам.

— Нека позная защо не искаш да се обърнеш към полицията. Ана те е снабдила с дъщеря?

Тя хапна още малко морков. Не изглеждаше човек на импулсивните признания.

— Защо смяташ така?

— Каза, че укриваш хора, което ме навежда на мисълта, че нарушаваш закона, подправяш документи, вероятно си замесена и в кредитни измами. Познаваш Ана. Тя ти е доставила детето. Пито-платено.

Умееше да прикрива чувствата си — все пак натискът от моя страна не беше нищо в сравнение с терзанията, които изпитваше за детето си — и единственият издайнически знак по лицето й беше леко потрепване на устните.

— Не. Тейлър е моя. Но съм работила за Ана. Понякога децата, които настанява при родители — отбелязах, че не използва немислимата дума „продава“ — се нуждаят от удостоверения за раждане. Аз ги фалшифицирам. Помагала съм й да укрива хора, които изпраща при мен.