Джеф Абот - 9-те слънца

Тя се запрепъва из къщата. „Тук си, тук си, тук си“, повтаряше си.

Ала къщата беше празна и страхът и шокът я разтърсваха като чук, биещ по кости.

Телефонът. Заолюлява се зашеметена към него. Взе го. Натисна 9, после 1. После спря.

Какво ще им каже? Детето ми го няма. Ще й задават въпроси. Коя сте вие, мадам? Кой е бащата? Откога живеете тук? Кой би могъл да открадне бебето ви? Ами ако въпросите им разкрият истината — че живее тук под фалшиво име и не е жената, за която се представя?

Изключи телефона. Трябваше да размисли, преди да се обади в полицията. Беше толкова предпазлива. Скри се толкова добре. Никой не знаеше къде да я намери. Освен…

Телефонът в ръката й иззвъня и тя едва не го изпусна, сякаш звукът ще се превърне в огън и ще изпепели кожата й. Взря се в екрана. Блокиран номер.

— Ало?

— Здравей, Леони. Как си?

Женски глас, кадифен и познат.

Ана Тримейн.

— Къде е? Къде е? — изхлипа Леони в телефона.

— О, някой го няма? Младите майки понякога са толкова небрежни.

— Къде е бебето ми? — изпищя тя. Сега страхът беше изчезнал. Като с магическа пръчка. Остана само гневът.

— Уверявам те, че детето ти е невредимо — отвърна спокойно Ана.

Пресекливо стенание се откъсна от гърлото на Леони.

— Чуваш ли ме, Леони? — попита Ана. — Досадно е да повтарям.

— Защо го направи? Защо?

— Защото, Леони, ти ще направиш нещо много важно за мен, и то веднага, без възражения.

Леони се насили да се успокои.

— Какво искаш?

— Ти прикриваш изключително добре хората ни, Леони, но можеш ли да направиш обратното? Да намериш някого, който се крие.

— Да — каза Леони.

Беше невъзможно да отговори другояче. За Тейлър беше готова на всичко.

— Добре. Ако в момента имаш клиент, отърви се от него.

Сети се за Гунар. Той се нуждаеше от убежище. Добре, както и да е, и без това не можеше да реши какво да прави и къде да отиде. Майната му. Ще се наложи да почака.

— Добре. Моля те, не наранявай Тейлър. Моля те.

— Овладей се. Искам да се успокоиш.

— Можеше просто да ме помолиш! Да ме помолиш за помощ! Знаеш, че щях… вече съм…

Гласът на жената прозвуча като лениво мъркане.

— Трябваше да бъда сигурна, че ще се съгласиш.

— Ще направя каквото пожелаеш.

— Ще работиш с един господин. И той като теб е много мотивиран да си изпълни задачата.

— Не работя с други хора.

— Сега ще работиш, Леони. Освен ако не искаш сама да дръпнеш спусъка и да убиеш хладнокръвно някого. Твоята работа е лесна. Трябва само да намериш мишената. Мъжът ще я убие. И после Тейлър се връща при теб. Лесно е.

Стомахът й се сгърчи паникьосано. Тя се отпусна тежко върху канапето. „Добре — помисли си, — такова е положението. Поеми дъх и сключвай сделката“.

— Хмм… кого трябва да намеря и с кого ще работя?

— Обичам аромата на сътрудничество призори — каза Ана Тримейн. — Много те бива да уреждаш пътувания в последния момент, скъпа. Ще се срещнете на летището. Казва се Сам Капра. Той ще ти разкаже подробностите.

— Ана, добре ли е Тейлър?

— Абсолютно. Спи върху чаршафче.

Леони усети как страх като ледени иглички пронизва кожата й. Насили се да слуша внимателно. Ана или някой от хората й бяха взели детето през последните два часа, докато тя е работела или е спяла върху бюрото. Значи Ана вероятно още беше в Лас Вегас, вероятно в някоя кола. Опита се да чуе в слушалката свистене на гуми по шосето. Не долови нищо. Ако Ана пътуваше, в телефона щеше да се чува шумът на трафика. Ориентир, който да й подскаже къде е. Боботенето на ТИР, ръмжене на двигател край автомобила на Ана. Не чуваше нищо. Наруга се мислено, че не се е вслушала по-рано. Но страхът я беше вледенил. Пробва да поощри паметта си, да се насили да повтори всяка дума от разговора. Всеки нюанс. Защото ако направеше каквото искат и ако не върнеха детето й, тя щеше да открие и да убие Ана Тримейн.

— И косъм няма да падне от главата на бебчето — изчурулика Ана, сякаш пееше детска песничка. — Винаги съм била мила с теб, нали? Провери имейла, който използвахме навремето. Подробностите и последните указания са там. Събери си багаж за няколко дни. Действай умно. Бъди смела. Свърши добра работа, Леони. Заради детето си.

При тези думи телефонът заглъхна в ръката й.

Последни указания? Леони стана и се втурна към лаптопа.

Лас Вегас

Бързах към билетния център в „Маккарън“, когато една жена ме спря. Беше крехка, с кестенява коса, пълни устни и с морави кръгове под очите. Беше в джинси и зелена блуза и носеше малък куфар и пътна чанта. Изглеждаше красива, но май бе прекарала тежка нощ като мен.