Джеф Абот - 9-те слънца

Слязох в сепарето в ъгъла, което бяха запазил. Носех изряден костюм — раиран, бяла риза, сребристосива вратовръзка. В собствения си бар човек трябва да изглежда по-добре от адвокат. По-изискан. А и сакото криеше пистолета „Браунинг“, а панталоните — ножа, закопчан на прасеца ми.

Мила стана, шепнейки нещо (убеден съм) многообещаващо на мъжкия си камуфлаж, и седна до мен.

— Разбирам, че трябва да съм ти съпруга. Всеки път, когато играя тази роля, изникват неприятности.

Беше тръгнала с по-късен полет — решихме, че е по-добре да не пътуваме заедно — под мнима самоличност. Но на летището във Вегас никой не ме проследи; погрижих се изрично.

— Кестенявото ми харесва — казах.

— Благодаря.

Забелязах как мускулестият от „Джайънтс“ ме изпепелява с поглед и я чака да се върне.

— Защо седна с него?

— По принцип отбягвам американския ви футбол, но си рекох, че може да е бодигард на Ана. Разговарях с всички едри мъже в бара — огледа тя множеството. — Налучквам. Ана може да изпрати жена.

— Не се налага да гадаеш дълго. Трябва просто да я заведем горе в кабинета и да я принудим да ни каже къде е синът ми.

— Просто — рече Мила.

— Не виждам причина за усложнения.

— Ти си непоправим оптимист — кръстоса крака тя и огледа ноктите си. — Тази жена, Ана Тримейн, ще ти каже името на двойката, купила бебето ти. Страхотно. Какво ще правим после с нея? Ще я заключим горе за няколко дни, докато приберем сина ти?

Повдигнах вежди.

— Трябва да я убиеш, Сам.

— Кръвожадността ти не ми харесва.

— Истината често е грозна. Като оранжевата рокля на онази жена пред бара — каза Мила. — Кабинетът не е подходящ за дългосрочно задържане на заложник. А няма как да я пуснеш. Ще предупреди хората, които са купили Даниъл, и те ще избягат.

— Прибра ли господин Бел на сигурно място в Ню Йорк?

— Не. Миниатюрният му мозък се проясни. Върна се при семейството си и сега ни е в джоба, когато ни потрябва. Ще ми бъде вечна марионетка.

— Знае, че сме убили двама мъже.

— Да, затова иска да вижда само добрата ми страна.

Оставих шумотевицата от увеселението да ни обгърне.

— Имам план.

— С нетърпение очаквам да чуя брилянтната ти стратегия.

— Ще предам Ана на ЦРУ. Тя ще им разкаже всичко за работодателите си.

Определено беше по-добре, отколкото да им предам Мила.

Тя явно долови посоката на мислите ми.

— На какво си готов, за да върнеш сина си?

— На всичко.

— Всичко означава много.

Тя погледна към изоставеното си завоевание от другата страна на бара.

— О, футболистът тръпне в очакване! Но пък има хубав дебел врат. Обожавам дебелите вратове. Приятно е да ги прегръщаш.

— Този врат не крепи голям мозък.

— Ха! Мозък! — изгледа ме снизходително Мила. — Мозъкът не е по-важен от сърцето, Сам.

Тя потупа гърди с малкия си юмрук.

— Виж. Ще заведем Ана Тримейн горе да приключим със сделката — предложих — след като проговори, я натъпкваме с обезболяващи и я оставяме заключена в апартамента. Откриваме къде е Даниъл и аз заминавам да го взема, а ти я наглеждаш.

— И после какво?

— Даваме я на Огъст Холдуайн и на „Специални проекти“ и тя им казва всичко, което знае за „Новем солес“.

— Пропуснала съм вълнуващата новина, че пак си се върнал в Централното разблудно управление — констатира Мила. — Мислех, че работиш за мен.

— И какво ще направи с нея „Кръглата маса“, Мила? Току-що ми заяви, че трябва да я убия. Да не би да си промени мнението?

— Обидена съм.

— ЦРУ няма да я убият.

— О, да. Ще я изправят пред съда? Не. Ще сключат сделка с нея. Ще я защитят, за да проговори. Да им каже какво знае. Така се върти светът. Тя продава бебето ти и после я оправдават. С нов живот от другата страна на планетата. В Сидни например. Понякога си мисля, че половината граждани на Сидни са хора, които се укриват.

Тя вдигна бутилката ми с вода „Пелегрино“ и отпи.

— Предлагат възнаграждение за главата ти — казах.

Тя застина с надигната бутилка. Остави я върху масата. Погледна ме.

— Как ти се струват един милион долара? Понеже това е залогът. Огромен за човек, който твърди, че е никой.

— Заради инфлацията е — каза тя. — Общият интерес вдига цената — и се засмя. — Или общата омраза.

— Мила, кой иска да те убие?

— Освен теб?

— Не се шегувай. Темата не е смешна.

Тя отпи още една дълга глътка от бутилката „Пелегрино“.

— Няма значение, Сам.

— Според мен има значение, щом работя с теб.

Тя подбели очи.