Джеф Абот - 9-те слънца

— Седнете, госпожо Тен Бум.

Реши, че е по-добре да търси сам.

Започна методично да претърсва апартамента. Започна от спалнята, където прегледа всяка дреха, всеки рафт в килера, всяка кутия под леглото. Ник беше скрил оръжия — деветмилиметров „Глок“, пистолет „Берета“ и ловен нож със зловещо острие. Джак ги прибра в отделна кутия.

Разряза матрака, разглоби леглото, отмести таблата настрани. В килера откри скъпа камера. Прерови чантите с оборудване. Нищо. Вдигна килима. Нищо.

Страх се надигна в гърдите му.

Приключи със спалнята. Влезе в банята и претърси всеки сантиметър. Намери хиляда евро, скрити в голямо пластмасово шише от аспирин. Пъхна парите в ръцете на госпожа Тен Бум; тя ги изгледа стъписано и ги прибра в джоба си.

Джак влезе в кухнята. В хладилника нямаше много храна — бутилки с бира, месо за сандвичи, мухлясало сирене, бурканче горчица. Затвори вратата да възпре надигналата се воня. После издърпа хладилника от стената. Слой прах и мръсотия покриваха пода. Започна да претърсва шкафовете и чекмеджетата, вадейки кърпи за съдове, кутии с подсладени овесени ядки, бутилки с твърд алкохол. Нищо. Разлепи прокъсаната облицовъчна хартия да провери дали нещо не е скрито под нея. Удари на камък. Когато изпразни шкафовете, започна да почуква по тях.

Най-горният отекна различно.

Джак почука отново. Откри нож и го прокара в процепа между дъските. Поддадоха леко. Пъхна цялото острие и дъските се отместиха назад; имаше скрита панта.

Вклинен в празното пространство, се гушеше червен бележник — голям, с кожена подвързия и ластични връзки.

Джак го издърпа. Седна на пода в кухнята и прелисти страниците. Чу как в дневната госпожа Тен Бум си сипва още уиски в чашата и простенва тихо и скръбно.

Първите няколко страници съдържаха числа. Само числа, в две колони. Код може би? Или пароли? Или номера на банкови сметки. Бяха четливи и спретнати, сякаш са внимателно преписани.

Прелисти до края на колоните с числа.

На следващата страница имаше снимка. Слабоват мъж, когото не беше виждал, възрастен, с кавказки черти, в сив костюм. Вървеше с друг мъж и жена. Жената беше азиатка, ослепителна, в средата на двайсетте. Другият мъж беше висок едър чернокож, също в изискан костюм, намръщен. Зад тях имаше голямо имение с просторна веранда и колони, с виеща се алея отпред.

Нямаше представа кои са тези хора. Трима от Девет слънца? Осъзна, че не знае дали „Девет слънца“ обозначава деветима души, или е просто кодово название. Под снимката с четлив почерк пишеше: „Първи ден в детската градина, 2001-ва“.

Детската градина. На снимката обаче нямаше деца.

Джак прелисти бележника докрай. Явно Ник беше принтирал снимки от компютъра и ги беше залепял върху страниците. Бележникът се издуваше от тях. Разгледа ги. Снимки на хора — понякога на пръв поглед семейни фотографии или на хора на делови срещи, които разговаряха на фона на различни декори — площади, тротоари, офис сгради. Не разпозна нито едно лице.

Следваха принтирани копия на имейли и стенограми от телефонни разговори, разговори, при които се сключват тайни незаконни сделки между конкурентни компании, деликатно се предлагат подкупи и се отправят заплахи. Имаше имейл адреси на държавни учреждения в Съединените щати, в Европа, Япония, Бразилия и Африка. И на някои от най-могъщите корпорации в света. Приличаха на пъзел на високопоставена престъпна мрежа — множество части от мозайка, които Джак не знаеше как да сглоби.

Следваха дузина паспортни снимки, а в горния ляв ъгъл кратка забележка — „елиминиран“ и дата.

Хора, които „Новем солес“ бяха убили? Джак разгледа лицата — не знаеше чии са. Нямаше имена.

Тук-там квитанции за закупени стоки и платени цени — офис под наем в Лондон, покупка на С-4 за бомбата в Лондон, подкупи за полицейски инспектор в Осло. Стомахът на Джак се сви.

Ето какво бяха набавили скритите му програми на Ник — финансова информация, която може да подкопава или да унищожава пазари, корпоративни тайни, смъртоносна пътека, застлана с пари, лостове за изнудване. Ако „Новем солес“ контролираше хора на ключови постове по този начин и ако това бяха хората, които използваше като лостове за шантаж, значи намеренията и целите й се разкриваха ясно, както и следващият й грандиозен замисъл.

Той изчете всички частици от скъпоценната мозайка, но не успя да схване цялата картина. Може би това беше просто начин да контролират силните на деня и да ги манипулират чрез нелицеприятните им тайни. Други страници бяха пълни с кодове и с още числа, които не му говореха нищо.