Джеф Абот - 9-те слънца

— Знаеш ли къде е?

— Не.

На Джак му се стори, че търпението му ще експлодира и ще разпръсне мозъка му из стаята. Пое успокоителен дъх. Жената беше възрастна, пияна, потънала в скръб. Беше и единствената му надежда.

— Целия апартамент ли претърсиха полицаите?

- Да.

— Дадоха ли ти списък с нещата, които взеха?

Тя поразмисли.

— Да. Дадоха ми.

— Къде е?

— Не знам.

След миг обаче умът й изненадващо се проясни.

— Подписах го върху кухненската маса.

Джак стана и затършува из остатъците по масата. Откри го — документ от Амстердамското полицейско управление, описващ всички иззети вещи. Четири лаптопа, два настолни компютъра, счетоводни папки, мобилни телефони. Джак се почуди дали някоя от уликите не сочи към него. Времето сякаш забърза. Побиха го тръпки. Но никъде не се споменаваше бележник. Полицаите не бяха го взели.

— Трябва да разбера къде е бележникът — постара се гласът му да не прозвучи паникьосано.

Тя го беше последвала в кухнята.

— Не знам къде е.

— Нямаш пари, нали? И никакви доходи?

Това беше жестоката истина.

Тя не го погледна.

— Ник печелеше много. Не се налагаше да работя.

Защото корпоративният шпионаж, хакерството и порното се отплащаха щедро. Джак я съжали. Ако продадеше бележника, щеше да се погрижи тя да получи част от парите.

— Помисли. Къде би скрил Ник нещо, което извънредно много цени? Ползваше ли склад? Имаше ли друг апартамент?

— Не, не.

— Казаха, че продавал филми — изтръгнаха се с мъка думите от устата му. — Хмм… незаконни. Трябва някъде да ги е заснемал.

Тя прехапа устни и той си каза, че е предпочела забравата, дори да е знаела какви отвратителни неща върши синът й. Жената седна.

— Госпожо Тен Бум, умолявам ви.

— Каза ми… че е спрял — присвиха се устните й в права линия. — Обеща ми.

— Къде?

— Имаше апартамент… плащаше наема в брой. Под друго име, мисля.

— Знаете ли къде се намира?

— Е, никога не ме е водил там — възмути се тя. — Но веднъж… много отдавна, го проследих. Каза ми, че ще престане, и исках да се уверя. Беше като зависимост, разбираш ли?

Иронията явно й убягна.

— Проследих го и видях друг мъж да води три тийнейджърки при него — примигна тя. — Върнах се вкъщи, сипах си питие и…

Изречението остана недовършено. Но той се досети, че от този болезнен момент нататък е започнала да пие сериозно.

Джак мълча дълго. Смяташе тази жена за глупава стара пияница, но сега прозря какво й е причинил фактът, че синът й е престъпник.

— Той беше моето бебче. Всички хора, които вършат злини на този свят, някога са били нечии деца. Изпълнени с надежда и светли очаквания. Той беше толкова умен. Къде сбърках? Кога го тласнах по грешния път?

— Не сте виновна за стореното от него — каза Джак. — Повярвайте ми.

Тя пое дълбоко дъх и думите се заоткъсваха мъчително от гърдите й:

— Ще те заведа там.

Стана и приближи до кухненския шкаф. Извади едно чекмедже и го обърна. Под него имаше ключ, залепен с тиксо.

— Този е — каза тя. — Имахме само един.

Понеже всички ежедневници бяха публикували снимката му, Джак не се бе осмелил да пътува с автобуса или с влака и беше взел назаем колата на Рики.

— Беше толкова умно момче. Като баща си. Биваше го по математика. Аз не се оправям с цифри. Само че компютърните компании все го уволняваха. Беше по-умен от шефовете си и не го харесваха.

Джак не отговори на тази празна хвалба. Сви в паркинга до няколко жилищни блока. Кварталът беше лош и графити на половин дузина езици покриваха стените. Призля му. Ник бе търгувал с порнография. Джак не искаше да е тук. Ако знаеше истината, никога нямаше да работи за Ник. Но станалото, станало. Сега трябваше да довърши играта.

Адресът ги отведе в апартамент в Де Пийп. Мястото бе запазило първоначалния суров облик на района, недосегнат от буржоазната атмосфера, завладяла тази част на Амстердам през последните години. Коридорите бяха чисти, но из тях се носеше миризма на цигарен дим и на силно подправена, изкусителна турска кухня. Джак и госпожа Тен Бум изкачиха стълбите и откриха вратата. Той пъхна ключа, отключи и влезе вътре. Тя го последва. От гърлото й долиташе леко бръмчене.

Страхуваше се да я видят тук.

Джак обиколи бързо малкия тесен апартамент. В кухнята имаше няколко бутилки с уиски, кутии с газирана вода и пликчета с бонбони. Примамки? Или подкупи? Кожата му настръхна от погнуса.

Наля на госпожа Тен Бум щедро количество уиски и пусна телевизора да я развлича. Телевизорът беше свързан с дисково устройство, на което вече бе заредено детско шоу — шарени танцуващи цветя и музика. На Джак му се доповръща. Бързо включи новинарски канал.