Джеф Абот - 9-те слънца

— Чудя се кого ли е настъпила?

— Кой е пуснал обявата?

— Прихванахме я в онлайн форум − приведе се той напред. — Няма нужда да ми благодариш.

— Не помагаш на мен.

— Сам, тя може да ни даде необходимата информация. Очевидно е свързана с големи клечки. Въоръжила те е, финансирала те е, вкарала те е в Холандия, във Великобритания и в Съединените щати без никаква следа, че си преминал границата. Помогнала ти е да се внедриш в мащабна престъпна групировка, планирала най-големия заговор за убийство в американската история — поклати той глава. − Искаме да разберем за кого работи и какво знае за „Новем солес“, Сам. Дай ми я.

— Имаш много развинтено въображение. Възможно е аз да съм свършил цялата черна работа.

— Не и сам. Нямал си източници, пари.

— Следенето днес ми напомня как ме накара да живея в Бруклин, за да видиш дали някой от „Новем солес“ ще се опита да ме убие или да ме отвлече. Не работя за теб, Огъст. Напуснах фирмата. Грижи се за твоите работи и ме остави да се погрижа за моите.

— Нека поговоря с Мила, Сам. Можем да си помогнем.

— Няма да й се отблагодаря за оказаната помощ, като ти я предам за разпит. Ако поиска да говори с теб, ще го направи.

Между нас се възцари тишина като край маса за покер, когато картите все още крият всички възможности и единственият начин да ги претеглиш е лицето на опонента.

— Не искам да играя твърдо с теб.

— Огъст, ти дори не знаеш какво е твърда игра. Е, вече разбра, че не можеш да ме следиш, и пийна две отлични питиета — станах. — Чака ме работа.

— Прекрасно е, че имаш бар. Откъде намери пари?

— Лека нощ, Огъст.

— За кого работиш, Сам? В какво си се замесил? Как се сприятели с жена, за чиято глава дават един милион долара? И двамата знаем, че това се случва, когато се забъркаш с най-лошите.

— Ще намеря сина си, независимо какво ми струва. Запомни го.

Той се втренчи мълчаливо в чашата с мартини. Разбирах, че иска да ми помогне. Беше ми приятел. Но беше безсилен.

— Каза, че искаш да си върнеш живота. Ако това означава да заработиш отново за „Специални проекти“, както си му е редът, накарай приятелката си да поговори с мен. Разкрий ми кой ти помага. Дай ни ги и си върни каквото ти се полага.

— Фирмата не ми протегна ръка, когато имах нужда, Огъст. Нека позная − сега ще изтичаш при тях и ще им кажеш, че притежавам този бар. Въпреки че това не ги засяга и искам да ме оставят на мира.

Той мълча десет дълги секунди.

— Не е необходимо да им казвам с какво се занимаваш. Може и да не вярваш, Сам, но винаги съм ти бил приятел.

Той изглеждаше по-скоро ядосан, отколкото обиден, и аз разбрах, че не ме подвежда. Втренчи се в мен.

— През безумните часове точно след като те обвиниха, че си избил всички в лондонския клон на „Специални проекти“, си мислех: „Познавам ли го? Познавам ли го наистина? Възможно ли е това, което твърдят, да е вярно?“. Би могъл да ме заблудиш, да заблудиш всекиго. Би могъл да си най-злият убиец и предател в историята на ЦРУ. После обаче си помислих: „Не, ако ги е убил, нямаше да сглупи да е там, когато бомбата избухна. Щеше да изчезне. Защото Сам не е глупав. Сам винаги действа прецизно“.

Огъст ми липсваше. Неприятно ми бе да го призная, но беше истина. Исках да му се доверя. Но не можех да се доверя на „Специални проекти“, не и след това, което ми сториха.

— Комплимент. Благодаря. Мога да насърча Мила да поговори с теб. Но не знам къде да я открия и това е истината.

— Да си върнеш детето е изключително важно за мен. Но ще намеря Мила, Сам, със или без твоята помощ, и ако ми пресечеш пътя, приятелството няма да засенчи дълга ми.

Той скръсти тежките си ръце. Играл бе колежански футбол в Минесота и е много по-едър от мен. Повече чисти мускули. Аз съм по-дребен и по-бърз и не толкова наивен.

Най-лошият враг е някогашният приятел. Знаех го.

— Не съм ти враг, Сам, и няма да бъда, освен ако ти не решиш да ми станеш враг.

При тези думи се почувствах така, сякаш е прочел мислите ми. Той взе мартинито и го изгълта наведнъж.

— Вече е прекалено топло, не е добро.

— Нищо добро не остава вечно — каза той и аз разбрах — нещо се беше случило.

Той беше хрътката по дирите на „Новем солес“ и сега беше сдъвкал по-голям кокал, с по-сочно месо. Иначе щеше да продължи да ме придумва и притиска.

— Надявам се да си върнеш Даниъл здрав и невредим. Знаеш, че го искам повече от всичко, Сам.

— Знам.

Навремето се счепквах с брат си Дани и неловката, ужас− на тишина помежду ни беше същата като тази сега между мен и Огъст. Горчилка, която думите могат да подсладят, но никой от нас не пожела да добави тази съставка. Той ми обърна гръб и излезе, а аз се извърнах и тръгнах нагоре да си събера багажа за Лас Вегас. „Кръглата маса“ имаше частен самолет, който щях да използвам, защото не исках да чакам нито миг повече. Щях да отлетя за Вегас още същата нощ.