Джеф Абот - 9-те слънца

— Някои умници в ЦРУ дори твърдят, че „Новем солес“ означава „нищо особено“. Неколцина, решили да спечелят малко пачки с корпоративен шпионаж и контрабанда на оръжия. Карат шайка долнопробни главорези да се татуират и да се перчат, че са част от голяма мрежа, но може би всичко е чисто и просто илюзия.

— Не мисля така − отвърнах. − Мисля, че са големи.

— Смятам, че си прав. Надявам се Мила да ми каже точно какво и кои са те.

— Ако знаеше, всички щяха да са мъртви.

— Радвам се, че с Мила сме от един отбор. Какво правехте днес в Уест Сайд?

— Хапвахме хотдог.

Огъст почука с показалец столчето на чашата с мартини.

— Виж, искам да си върнеш Даниъл. Искам го повече от всичко друго, Сам. Но няма как да го прибереш и просто да оставиш тези хора да продължават…

— Ще постъпя както е най-добре за детето ми и за мен − посочих мартинито му. − Искам да изляза от играта, Огъст. Искам нормален живот. Те ми го отнеха и аз ще си го върна.

— И какво? Ще станеш барман?

— Да.

— Сам, ти направи и на нас, и на нацията огромна услуга тук, в Ню Йорк.

— Награда ли се каниш да ми връчиш?

Той подмина сарказма.

— Няма да я забравя. Но постоянно се налага да споря да не те въвличаме отново. Защитавах те, защото сме приятели. Защото знам, че искаш да е така. Но „Новем солес“ са много, много по-големи от теб. Оглавявам екип в „Специални проекти“. Задачата ни е да търсим информация за тази мрежа, какво искат, кои са…

Той завъртя чашата с мартини.

— Те са нещо ново. Различно. Логично е терористична, а не престъпна групировка да предприеме опит за масово убийство. Каква полза са искали да извлекат? Кои са? Защо правят това, което правят? Не откривам очевиден смисъл.

— Желая ти успех.

— Нека ти помогна. Ще ги открием заедно.

Позволих за миг музиката от пианото да ме завладее.

— Преди няколко седмици видях редактиран документ от досие на фирмата. Според него мога да бъда контролиран чрез сина си. Във фирмата, Огъст, от твоята страна на оградата. Не търся помощ.

— Откъде взе документа?

— Няма значение.

— Е, аз никога не съм го виждал, Сам. Всеки може да фалшифицира документ.

— Този не беше фалшифициран. Защото е така. Мога да бъда контролиран чрез сина си. Затова аз и само аз ще си го върна.

— Не си сам. Мила е с теб. Няма и следа от нея в нито една държавна база с данни, до които имаме достъп. Наистина се казва Мила, нали?

— Значи ме следите само за да я намерите?

— Да.

— Тогава си губите времето. Не знам къде е сега и къде живее. Съжалявам. Искаш ли още едно мартини, преди да си тръгнеш?

— Не, благодаря. Видях я, мисля, в интернет кафенето в Амстердам, когато заловихме китайския хакер, свързан с „Новем солес“. Показах й снимка на някои хора в Европа, които от време на време ни снабдяват с информация срещу заплащане.

— Е, не съм бил с нея и не мога да кажа дали си я видял или не − рискувах да се усмихна.

Сцената се беше запечатала ярко в съзнанието ми. Пробвах да се внедря в престъпна групировка в Амстердам, а китайският хакер беше някакво нещастно колежанче, което те използваха да провери мнимата ми канадска самоличност, и после Огъст го пипна. Хакерът беше умрял в престрелката по-късно същия ден, когато повечето престъпници също загинаха, а аз едва оцелях. Мила ме наблюдаваше от същото интернет кафене от другата страна на канала.

— Цапаш си ръцете — каза Огъст. — Тя няма добра репутация.

Не продумах.

— За главата й има цена. Знаеше ли? — уведоми ме Огъст с тон на приятел, който поднася лоша новина. − Цял милион за твоята Мила, за предпочитане жива.

Думите увиснаха във въздуха. Някъде отдалеч долових джаза от пианото, подрънкване на кристал, пиянски кикот от човек, попрекалил с халбите.

— Искам да кажа… днес можеш да убиеш доста евтино някого, най-много за десетина хиляди. Тарифите на наемниците поевтиняват заради икономическата криза. Но цял милион за главата й, Сам… — подсвирна удивено Огъст. − Това означава неприятности. Някои много лоши хора я търсят да си приберат печалбата. Чудя се с какво е заслужила тази цена.

Възможно е вече да знаеше. Беше единственият ми истински приятел в ЦРУ и докато не докажеше противното, трябваше да го смятам за приятел. Една сервитьорка мина край нас. Посочих мартинито му и вдигнах два пръста. Мозъкът на Огъст се нуждаеше от поощрение.

— Можем да я защитим, Сам. В замяна ще разберем кой й има зъб и ще го елиминираме.

Отново не продумах. Нямах право да преговарям от името на Мила. Някой очевидно я мразеше не на шега. Не се изненадах.