Джеф Абот - 9-те слънца

Огъст изглеждаше точно какъвто е — минесотско фермерско момче с шведско и германско потекло. Огледа красивите хора, изискания декор и ярките лампи. Преди няколко седмици бяхме идвали тук да пийнем и пет минути след като се разделихме, Мила се появи и ми прехвърли собствеността върху „Последен миг“ и върху още трийсет бара в градове из целия свят. Не бях му казал, защото досега не се налагаше да знае. Ала когато заобиколих от другата страна на огромния мраморен плот, той вдигна вежди.

— Откога си барман?

Махнах с ръка към разкоша наоколо.

— „Последен миг“ е мой.

— Барът е твой?

— Да.

Той пак огледа изяществото наоколо и обмисли новината.

— Е, смятах да си поръчам бира. Но щом бърлогата е твоя, ще пия мартини от хубав джин.

— Добре.

Разбърках питието му с цялото внимание, което заслужава добър приятел, дошъл да си изпие коктейла в моето заведение.

Плъзнах пред Огъст мартинито с джин „Плимут“ и две маслини. Не беше най-скъпият джин на света, но бе силен избор за мартини. Огъст отпи глътка и кимна одобрително. Сипах си едно и за мен.

— Да седнем в някое сепаре — каза той.

Кожени дивани в стар банкетен стил се редяха край стените и осигуряваха относителна тишина. Огъст ме последва.

— Защо си купил бар? — попита.

— Трябва да се прехранвам някак, докато търся сина си — отговорих.

Това далеч не изчерпваше историята, но не беше необходимо да узнава как съм станал собственик на „Последен миг“ и трийсетте му събратя по света. Шефовете на Мила − група, наречена „Кръглата маса“, която твърдеше, че върши добрини зад кулисите — ми бяха предложили баровете като прикритие, когато пътувам да издирвам сина си или да изпълнявам странните им поръчения, изискващи умения като моите.

— Защо не се върна на работа във фирмата?

— Едва ли предлагат охотно печеливши постове на хора, обвинени в предателство.

Миналото ми в ЦРУ беше болезнена тема за него; почти потрепери при тези думи. Озърна се към бара, за да прикрие смущението си, и го претегли също тъй внимателно, както бе отпил от мартинито. Що за шпионин! Не успя ни най − малко да прикрие изненадата, изписала се по лицето му.

— Много хубаво място, Сам.

— Е, вече знаеш къде да ме намериш. Защо ме следиш? Той завъртя клечката за зъби, върху която бяха нанизани маслините.

— Тази жена… Мила, която ти помогна да се изправиш срещу „Новем солес“ в Амстердам. Искам да разбера коя е.

— Няма нищо интересно.

— Не ме занасяй, Сам.

Добре, помислих си. Ще се включа в играта.

— Днес си ни проследил. С Мила.

— Да.

Обядвах рано в любим ресторант; сигурно там се бяха лепнали за мен хрътките на Огъст. После с Мила се срещнахме в Сентръл Парк и отидохме в апартамента, чийто адрес ни беше дал Бел. Тя не се беше появявала в „Последен миг“ от седмици. И си беше заминала с Бъртранд. С шапката, слънчевите очила и униформата на фирма за преместване преследвачите едва ли я бяха забелязали, иначе щяха да тръгнат след нея, а не след мен.

— Защо?

— Искам да разбера коя е.

— Попитай я, вместо да я следиш.

— Не смятам да я отвлека от улицата.

— Защото се предполага, че ЦРУ не действа на американска земя. И все пак ти си тук, следиш този-онзи. Сигурно трябва да съм ти благодарен, задето не си изпратил ФБР по петите ми.

Огъст отпи доволно от мартинито.

— Няма смисъл да я отвличам. Мисля, че ти ще ми кажеш каквото искам да знам.

Изхлузих маслината от клечката за зъби с устни и я оставих до чашата.

— Устата ми е пълна — рекох. − Не мога да говоря.

— Избрал си на чия страна да застанеш, нали, Сам? Избрал си Мила.

— Мога да разчитам на нея.

— А аз ти обещах, че ще ти помогнем да откриеш детето си.

— Казах ти, че ще се справя сам.

— Защото мислиш, че все още имаш врагове в „Специални проекти“?

— Да. Които ще използват детето ми срещу мен.

— Параноик си.

— Такъв ставаш, след като те натопят за предателство, Огъст.

Той отпи отново от мартинито.

— Опитваш се да намериш жената, която отнесе Даниъл.

— Още не съм извадил късмет.

— Обзалагам се, че си близо.

— Огъст. Върви си у дома. Остави ме да открия сина си.

— Напредваш ли? Можем ли да ти помогнем?

— Доверявам ти се. Но ако намериш детето ми и във фирмата е останал още някой предател, който работи за „Новем солес“, е… Даниъл ще умре. Сега не знаят какво правя и така трябва да бъде. Искам просто да си го върна. Не смятам да отмъщавам.

— Дори не знаем какво е „Новем солес“ − каза той.