Джеф Абот - 9-те слънца

— Прибирайте се в базата — нареди гласът. — Ще го потърсим с пътните камери.

Да, моля, прибирайте се в базата. Зачаках. Нямаше с какво да допринеса за разискването в ролята на Гато. Замълчах си. Ако откриеха припадналия мъж, щяха да вдигнат тревога. Трябваше да се надявам, че тези двамата са единствените по петите ми. Обикновено изпращаха екип от четирима. Или не ме смятаха за много ценен, или ресурсите бяха поизтънели. Причината не ме интересуваше. Трябваше да ги спра.

Смесих се с обичайната тълпа пешеходци по Седмо авеню и огледах улицата с длан, покрила телескопа, сякаш си засенчвам очите. Видях жената да се отдалечава. Отметна коса и зърнах в телескопа сините обеци, които бях забелязал по-рано. Последвах я от разстояние.

След няколко пресечки, по Западна 58-а улица, я видях да доближава паркиран ван. Купето рекламираше доставки на цветя по домовете. Стори ми се смешно заради стария виц, че Лангли се грижи цветарите и сладкарите да не фалират, понеже пренебрегваме съпругите си и често се налага да се реваншираме.

Вече нямам такива грижи.

Затичах. Настигнах я, обгърнах я през кръста и полека — и доста джентълменски според мен — я побутнах напред.

— Отвори вратата — наредих.

Послуша ме. Беше по-схватлива от Гато. Почука на вратата на вана три пъти и тя се отвори.

От другата страна седеше най-добрият ми приятел. Огъст Холдуайн е умно фермерско момче от Минесота — едър, широкоплещест, с херувимско лице, буйна руса коса, розови бузи и небесносини очи. Обичам го като брат. Той ми се намръщи.

— Е, изтрий усмивката на чешърски котарак. Къде е моят човек?

— Спи.

— Не ми казвай, че си го наранил.

— Синините оздравяват. Добре е и нищо чудно вече да се е събудил. Сигурно му е неловко да се обади. Оставих му мобилния телефон. Звънни му.

— Нападнал си агент на ЦРУ.

— А ти използваш имената на домашните си любимци от детинство за екипа си. Глупаво — погледнах към жената. — Лъки била мила котка. Поне така твърди Огъст.

— Влизай в колата, Сам — каза той. — Да поговорим.

— Законно ли действаш? Не се полага да работиш на американска земя.

— Върви да си вземеш кафе — каза Огъст Холдуайн на жената. — Ще поговорим по-късно в офиса.

— Обеците ти — казах й. — Синьото е прекалено ярко на фона на сивите сгради и улици. Помни се лесно. Но подчертават очите ти.

— Не ме занасяй — отвърна тя, обърна се и изчезна в човешкия поток.

— Влизай — каза Огъст. — Моля те.

— Би било глупаво, ако ме следите, за да ме заловите.

— Следим те, за да поговорим.

— Защо не дойде да кажеш „здрасти“?

— Защото беше с онази жена. Мила.

Той захвърли слушалките върху компютърната клавиатура в дъното на вана.

— Сами сме, Огъст. Не ме лъжи. Мислиш ли, че ще те заведа при нея?

Ала трябваше да разбера защо Огъст и ЦРУ се интересуват от Мила. При това веднага. Затова влязох във вана. Огъст се премести на шофьорската седалка.

— Накъде? — попита той.

— Ами твоят човек?

— Ще си намери пътя за вкъщи. Къде можем да поговорим насаме?

— Знам един бар.

Амстердам

Джак Мин не успя да заспи. Гледаше как часовникът отброява минутите до полунощ. Спомни си как навремето бе прочел някъде, че в Холандия има осемнайсет милиона мобилни телефони. Ужаси се, че той самият не разполага с нито един. С едно обаждане можеше да се измъкне от болницата, да уреди сметките си, да отиде на сигурно място. Трябваше да помоли Рики да му остави своя. Ала появата й го изненада и тя си тръгна, преди да се сети да й го поиска.

Огъст. Това беше името на милостивия агент от ЦРУ, който го бе отвел и беше възпрял другите да не го бият. Това име щеше да използва, когато се обади на ЦРУ. Ще се обади и ще помоли да го свържат с Огъст. Този билет щеше да му осигури безопасност, пари и свобода.

Десет минути след като Рики си тръгна, Ван Бизен се появи отново на прага. Изглеждаше изморен и раздърпан, готов да се прибере у дома.

— Версията ти, че са те отвлекли от интернет кафенето, се потвърди. Реших, че е добре да знаеш.

Повдигна вежда да провери дали Джак ще говори.

— Ще ме освободят ли?

— От болницата или от полицейската охрана?

— И двете.

— Не мога да говоря от името на лекарите. Но мисля, че трябва да внимаваш. Контрабандистите очевидно са част от по-голяма престъпна организация.

— Какво намекваш?

В лаптопа на Ник тен Бум открихме улики, че е прониквал в полицейски бази с данни и е теглил класифицирани документи за мащабни разследвания. Информация, каквато престъпните мрежи охотно купуват.