Джеф Абот - 9-те слънца

По време на принудителното мълчание Джак си беше представял как отговаря на този въпрос. Мнимата му самоличност, подкрепена от компютърно досие в университетската и в пекинската база с данни на всички студенти в чужбина, не беше разобличена. Щеше да оцелее и пак да изчезне. Затова изрече първите си думи от няколко седмици насам:

— Отвлякоха ме.

Гласът му прозвуча стържещо, като шкурка върху дърво.

Ван Бизен вдигна вежда, изненадан от неочаквания звук.

— Проговори. Много добре — прочисти гърло той. — Отвлечен…

— Да. Похитиха ме в интернет кафене на Зингел на дванайсети април. Кафене „Шпронг“. Питайте бармана. Влязоха трима мъже и се престориха на полицаи. Насочиха пистолети към всички и им заповядаха да не мърдат. После ме отведоха, биха ме и ме заведоха в цеха.

— Защо са те отвлекли?

— Сигурно заради компютърните ми умения.

— Хакер ли си?

— Точно обратното — придаде достойнство на тази полуистина той. — Проверете дипломната ми работа, говорете с научния ми ръководител.

— Говорихме.

— Тогава знаете, че темата ми е компютърната сигурност. Никой не познава по-добре слабостите в системата от експертите по сигурност. Специализирам програмиране на идентификационни чипове — монтират ги в продуктите, за да предотвратят фалшификации и да улеснят проследяването.

Той замълча.

— Може ли малко вода?

Ван Бизен му подаде чаша, от която стърчеше сламка. Джак отпи така, сякаш поглъщаше божествен еликсир.

— Проверете датата. Сигурен съм, че има полицейски рапорт. Барманът беше обезумял.

— Ще проверя. И как тези тримата се превърнаха в трупове?

Джак не отклони поглед от Ван Бизен. Ченгето не беше разбрало; сметна, че тримата мъртви — Ник и близнаците — са го похитили. Едва не се разплака от облекчение. Глупаво щеше да е да споменава, че го е отвлякъл отряд от трима агенти на ЦРУ, преследващ един от своите на име Сам Капра. Предпочиташе сам да се свърже с ЦРУ, когато е готов да поставя условия.

Защото вече беше решил, че ЦРУ ще му помогне да се измъкне от кашата. Преглътна и продължи:

— Други дойдоха и ги застреляха. Не знам защо. Освен… — Да?

— Имаше контейнери с цигари. Контрабанда, предполагам. Ако цигарите са били откраднати, може би са искали да препрограмирам идентификационните чипове на контейнерите, за да не ги проследят.

— Цигарите не са откраднати — каза Ван Бизен. — Били са фалшиви.

— Значи са ме похитили заради друго.

Ван Бизен очевидно не се впечатли.

— Тоест когато проверим телефонните ти разговори — каза той, — няма да открием обаждания до Ник тен Бум и близнаците Паудер. Не ги познаваш?

— Да. Не ги познавам.

Винаги внимаваше да използва предплатения телефон, който Ник му беше дал; собственият му телефон и имейлите му бяха чисти.

— Ще проверя версията ти. За твое добро се надявам да е вярна.

— Вярна е.

— Защо тогава отказваше да говориш толкова дълго?

Джак не каза нищо. Лепна си усмивката а ла Мона.

Лиза и се втренчи в детектива. Беше подновил играта на мълчанка.

Ван Бизен излезе и Джак се отпусна върху възглавниците. Заразмишлява. Агентите от ЦРУ бяха убили Ник и другите в цеха и го бяха оставили да умре. Или го бяха сметнали за мъртъв. Нямаше представа. Но… от доста време беше тук. В собствена болнична стая. Бяха го довели тук покрит и го бяха поставили под полицейска охрана.

Криеше ли го полицията?

Сигурно. Което навярно означаваше, че „Новем солес“ и ЦРУ не го търсят засега. Това му печелеше време, много ценно време, което не биваше да пропилява в болничното легло.

Бележникът му трябваше.

Нямаше да моли полицията за помощ или за закрила. Единствената закрила беше бележникът, пълен с тайните на „Новем солес“, и Ник го беше скрил някъде. Трябваше да се измъкне оттук и да го намери. Мъжете, отвели го от интернет кафенето, щяха да го поискат. ЦРУ издирваше групировката. „Новем солес“ сигурно беше по-специална международна организация, щом е заинтригувала ЦРУ. ЦРУ плащаше за информация. Защитаваше информаторите. Мин виждаше съвършено ясно единствения си шанс. Не можеше да се довери на полицията. Знаеше, че Ник е проникнал в сървърите на полицейското управление. Дори полицията да го криеше, „Новем солес“ щеше да го намери. Трябваше му най-могъщият съюзник. Тоест ЦРУ.

Джак Мин се втренчи в безупречната белота на тавана в болничната стая. Оставаше му само да офейка от проклетата болница и да намери червения бележник.