Джеф Абот - 9-те слънца

И така, той мълчеше.

Събуди се преди седмици, сигурен, че е мъртъв. Куршумът беше минал през гърлото му; един сантиметър по-навътре и кръвта му щеше да изтече за секунди, сънната му артерия щеше да се изпразни върху студения циментов под на свърталището на контрабандистите край ротердамското пристанище. Артерията обаче беше останала непокътната. Три дни след като се събуди, полицията го премести от ротердамската в амстердамската болница. Той спеше, но се случи нещо странно — докато го вкарваха вътре с носилката, го завиха с чаршаф. Все едно е тайна, която искат да запазят. Имаше собствена стая, не я делеше с друг пациент. Питаше се какво ли означава това; щеше му се да помоли за компютър, но не искаше да проговаря. Мълчанието, странно, го освобождаваше. Не се налагаше да казва истината, нито да лъже. След всичките тези месеци не трябваше да се преструва на някого, който не е.

Нощем сънуваше червения бележник. Ник се беше напил и му бе казал:

— Хората, за които работим, щяха да ни убият, ако знаеха, че съм разкрил всичките им тайни. И съм ги скътал. Това е застрахователната ми полица. Червеният бележник.

— Щом е тайна, защо ми казваш? Пиян си.

И глупав, помисли си Джак, но нямаше смисъл да изрича очевидното.

— Защото ако ми се случи нещо, искам да страдат — заяви завалено от бирата Ник. — Червеният бележник. Скрит е в моя апартамент. Умен си, ще го намериш. Той ще погуби Девет слънца.

Девет слънца. Ник го произнесе така, сякаш става дума за анимационни злодеи. Джак не подбели очи.

— Никой не иска да те убие, Ник — каза му той. — Не драматизирай.

Но в стругарския цех, където контрабандистите работеха за „Девет слънца“ пред очите му, а ЦРУ го следваше по петите, той видя Ник да лежи мъртъв на пода още преди стрелбата да започне.

За да се защити, трябваше да открие червения бележник на Ник. Трудно осъществимо от болнично легло.

По-рано през деня му бяха изпратили полицейски инспектор; сякаш разнообразието от разпитващи щеше да го накара да проговори.

— Докторът смята, че можеш да говориш — каза полицейският инспектор.

Името му беше Ван Бизен. Седеше до леглото на Джън Мин и го гледаше как го гледа. Държеше бележник в скута си и Джак виждаше написаното върху хартията: „Джън Мин. Студент по компютърни науки в Техническия университет в Делфт. Открит прострелян до телата на регистрирани престъпници, включително хакера Ник тен Бум. Отказва да говори. Няма медицинска причина да мълчи“.

Написаното в бележника на инспектора изглеждаше точно като компютърен шрифт. Прецизността му го стресна. Този човек беше като баща му — мъж, способен да изтръгва тайни.

Джак се втренчи в полицая.

— Разбрах, че за щастие раната в гърлото ви е плитка. Гласните ви струни не са увредени, господин Мин.

Джак не отговори.

— Искаме да знаем какво ви свързва с мъртвите мъже в стругарския цех. Ник тен Бум и близнаците Паудер.

Джак не продума.

— Уведомили са ви, че Ник тен Бум е известен компютърен измамник. Знаехте ли, че е заподозрян за интернет порнография?

Ван Бизен изрече последните думи отсечено, като лека експлозия сред тихото бръмчене в стаята.

— Детска порнография.

Горчилка се надигна в гърлото на Джак. Това беше нещо ново. Не го знаеше. Изненада се неприятно. Затвори очи и се постара да не потрепери. Когато ги отвори, Ван Бизен пак седеше до него.

— Снимал е тематични филми. Искате конкретен тип дете да прави точно определено нещо? Той ви го осигурява.

Джак стисна зъби. Затвори очи. Не, не, не. Смяташе да не продумва, но сега в гърлото му се надигна болезнено стенание — като мехур в бутилка. Първият истински звук, който издаваше от седмици.

— Информаторите ни твърдят, че Ник тен Бум се е радвал на международна клиентела. Какво ще ни кажете за това?

На Джак му се прииска да умре, да щракне с пръсти и сърцето му да спре. Всеки път става все по-лошо, помисли си. Смятам, че няма как да стане по-зле, но греша. Става по-зле. Но не отвори уста.

— Близнаците Паудер са известни наемници. Участвали са в множество престъпни операции. Е, господин Джън? Как, благовъзпитан студент по компютърни науки се оказва въвлечен в престрелка с толкова лоши хора?

Джак не продума.

— Мисля, че мълчиш, за да не се налага да лъжеш кой и какъв си — каза Ван Бизен. — Мисля, че те търпяхме твърде дълго. Не си склонен дори да пишеш. Но пред мен ще проговориш.

Джак повдигна вежда.

Ван Бизен разтвори папка.

— Да видим кое е вярно. Ти си Джън Мин, китайски гражданин, роден в Хонконг. Говориш отлично английски според колегите ти в Делфт. Това е всичко, което знаем. Очаквам да ми обясниш как си се озовал в престрелка в цех, пълен с фалшиви цигари и мъртви престъпници.