Джеф Абот - 9-те слънца

Борис кимва. Вадим явно му е казал, че ще изнудва сестрата на Нели да му набави нови попълнения.

— Къде е тя?

Дръпвам тиксото от устните му.

— Тел Авив. Масажен салон. „Лъки Страйк“ или „Рехов фин“. Над пицария.

Това потвърждава историята на Наталия.

— Кой я купи? Русолявият мъж?

Борис се колебае и аз залепям отново устата му с тиксото. После залепям една лента върху ноздрите му. Прокарвам пръст по ръба й. Борис започва да се задушава. Подбелва паникьосано очи.

Сигурно така са се чувствали момичетата — безпомощни, в безизходица, обречени на смърт.

Борис крещи зад тиксото.

— Изнасили ли сестра ми? Инжектираше ли хероин във вените й?

Той се гърчи и крещи до посиняване. В очите му вече се чете молба, защото тялото му жадува за свежа глътка кислород.

Наблюдавам лицето му. Броя до четирийсет. Пушач е и не вдиша, преди да залепя ноздрите му. Отлепям тиксото.

Борис завалва:

— Мъжът, който я купи… Горе има лаптоп…

Тиксото е най-полезното домакинско пособие, мисля си. Залепям го отново върху устата му, но не и върху носа. Изтичвам горе. Намирам рафтове, очукано бюро, осеяно с кръгове от бирени бутилки. И лаптоп. Отварям го. Той се събужда от сън; очевидно Борис е сърфирал в мрежата, преди да тръгне за гарата.

Проверявам харддиска. Отварям папка, наречена СТОКА. Всяко момиче има досие. Прозорчето най-горе ми съобщава, че има хиляда трийсет и шест файла.

Не бива да се вторачвам в цифрата. Тя е като брадва в съзнанието. Търся Нели. Продадена срещу хероин и 6000 долара на Яков Цвиман в Тел Авив. Във файла е отбелязано, че е продадена на търг в мотелска стая в Ейлат. Наддавали са петима.

Опитвам се да не повърна.

Запомням адреса. Но копирам целия документ на диск и го прибирам в джоба на сакото си. Отварям чекмеджето на бюрото и намирам пачки — евро, американски долари, румънски леи, турски лири и израелски шекели. Взимам ги всичките и ги натъпквам в джобовете си.

Затварям лаптопа и слизам долу.

И чувам предната врата да се отваря и женски глас:

— Борис, сети ли се да нахраниш курвите?

После:

— Мамка му!

Прекосявам тичешком останалите стълби и в кухнята виждам жена, надвесена над гърчещия се Борис. Жената е руса, висока около метър и осемдесет, късо подстригана.

И изважда пистолет изпод сакото си.

Причернява ми — забравям за електрошока — и се хвърлям към високата жена. Както ме е учил Иван. Трябва ми боксова круша. Кръвта ми бушува от ярост. Юмрукът ми среща челюстта й. От удара ръката ме заболява, но суровата сила на нападението ми запраща жената в хладилника.

Забивам още един юмрук — този път в стомаха й. Тя се задъхва, извива се да ме заобиколи, да си освободи място, за да отвърне на атаката.

Отстъпвам назад и насочвам силен ритник към гърлото й. Прекалено съм амбициозна. Пропускам, удрям я ниско, подметката на обувката ми среща гърдите на жената и й изкарва въздуха. Пистолетът й изтрополява на пода.

Двете похитени момичета влизат от кухнята. Едната влачи другата и двете се препъват в Борис, който се опитва да раздвижи крака.

Блъскам жената. Тя се приземява върху плота. Остатъци от закуска се валят край мивката. Сух хляб, чаша кафе. Високата жена ме замерва с чашата, тя ме улучва по слепоочието и леденостудено горчиво кафе заслепява очите ми. Примигвам да потуша паренето и виждам острия кухненски нож да се насочва към мен.

Върхът му срязва ръба на дланта ми. Викам от болка и високата жена посяга на сантиметър от гърлото ми. Въздухът свисти. Усещам съскането на ножа, порещ въздуха. Преди да успее да върне ножа, политнал в широка дъга — забелязвам как жената сменя хватката върху дръжката, местейки сръчно пръсти — аз сграбчвам тигана, по който са полепнали остатъци от пържени яйца, и удрям лицето й със силата на ракета за тенис.

Тя крещи. Кръв пръска от устата й.

Удрям с тигана ръката на жената, стиснала ножа; ножът пада на плочките. Подскача, просиява.

Използвам тигана да съборя жената, налагайки я с дъжд от удари. Последният я стоварва долу, окървавена, притихнала най-сетне.

Двете момичета са изчезнали. Заставам на прага и оглеждам улицата, засенчила очи от слънцето като майка, търсеща децата си на улицата.

Така е по-добре, решавам.

Получих каквото исках. Дискът, адресът на Нели.

Тогава осъзнавам, че съм ранена — порязана по кокалчетата на пръстите и през корема. Не боли толкова, докато не виждам раните; кръвта съживява острото парене.

Обръщам се. Борис се е изправил на крака и подскача. Взимам тигана и го събарям. После го удрям по слабините с ръба на тигана.