Джеф Абот - 9-те слънца

Изваждам оръжието си. Заставам пред входа. Звънецът е стар и лампичката му сгрява пръста ми.

Молдовският и румънският са един и същи език — всъщност единствената разлика е политическата граница, която ги разделя. Той отваря вратата и аз казвам:

— Здравейте, дойдох да си поговорим за нашия Господ Исус Христос.

После млъквам със заучена любезна усмивка.

Борис държи шишето си с бира „Норок“ и защото съм безобидно, дребничко момиче, ми се усмихва и се поколебава, преди да затръшне вратата под мисионерския ми нос.

Тогава аз вдигам електрошока и го включвам.

Борис залита назад, островърхите жички го превръщат в трепереща безсловесна купчина. Влизам вътре и му пускам още един заряд. Той се сгърчва и аз затварям вратата с хълбок, докато танцува пред мен. Бирата се разлива върху паркета и заприличва на гнусна локва от повърнато.

Борис е парализиран, безпомощен. Изваждам пластмасовите белезници от дамската си чанта и го завързвам с китки зад гърба и глезените — един за друг. Толкова здраво, че краката му започват да се подуват.

Борис има пистолет — лъскава „Берета“ върху кухненския плот. Проверявам го. Пълнителят е пълен, оръжието — заредено. Прибирам пистолета в задния джоб на панталоните си.

Тръгвам през къщата. В едната стая има две легла, неоправени. Мирише на нечистоплътен мъж. До едното легло има празни бутилки от бира „Норок“ и неприятно петно върху чаршафите. Кръв. Един полумесец по средата на матрака.

Плътен черен кадастрон закрива прозорците — като онзи, който използвам в класната стая. Струва ми се, че не съм стъпвала в училището от цяла вечност. Никога няма да се върна.

Оглеждам цялата къща. Нищо. Няма никого освен нас.

Но вратата до кухнята е заключена. Пребърквам джобовете на Борис и намирам ключовете.

Вратата се отваря и разкрива стълби към мазето. Помещението е тъмно като в рог. Намирам опипом ключа за лампата и я включвам. Има осем легла. Три са заети.

— Ехо! Добре ли сте? — извиквам първо на молдовски, после на руски.

Две от момичетата простенват, размърдват се. Върху масата виждам прах, спринцовка, свещ, лъжичка — оборудване за зловеща магия. Притичвам до младите жени. Вените изпъкват по бледите им перлени ръце. Плътта им тупти под пръстите ми. Вързани са с вериги за леглата.

Третото момиче е мъртво. С полуотворени очи, под които се подават бели полумесеци. В гърлото ми се надига горчилка.

Друг ключ от връзката на Борис отключва веригите и аз помагам на двете момичета да седнат. Те треперят и плачат, изгубени между възбудата от жестокия наркотик и болката от преживяното. Намирам дрехите им сгънати в ъгъла и им помагам да се облекат.

Наталия грешеше или ме беше излъгала. Тук пречупваха жените и ги принуждаваха да се подчиняват, а не в Истанбул. Не очаквах, че ще провеждам спасителна операция; смятах да обезвредя Борис, както Вадим, да изтръгна информация за следващия етап от трафикантската верига и да замина за Истанбул. Отвеждам жените в кухнята и ги уверявам, че всичко ще бъде наред.

Разговарям с тях със спокоен „учителски“ глас. Двете момичета се втренчват в замаяния и завързан Борис. Не плачат, само се взират в него, все едно съм довела дявола във вериги пред краката им. Искам да ги отведа на безопасно място, но ми трябва информация от Борис. Момичетата изглеждат добре засега, доволни, че са свободни. Питам ги откъде са. И двете са от малки градчета в Западна Молдова. Обясняват ми, че мъртвото момиче било от Украйна.

Борис ме зяпа със затъкната уста. Решавам да рискувам и да поостана още малко в тази къща. Няма никого другиго. Отлепвам тиксото от устните му.

— Ще те убием, шибана кучко! Ще изтребим цялото ти семейство.

Отново залепям тиксото върху устните му. Ругатните им са толкова изтъркани. Откъсвам още една ивица тиксо. Поднасям закачливо лепкавата страна към ноздрите на Борис. Очите му се разширяват и той започва да рита твърдия плочник, опитвайки да се отдръпне от мен.

— Нарани ли ви? — питам двете момичета.

Едната се носи върху гребена на наркотичната вълна, прекалено надрусана да отговори. Другата обаче кимва и ме поглежда през провисналите над очите й кичури коса.

— Значи и аз ще му причиня болка. Стойте тук, ако искате, или отидете в другата стая.

Момичетата остават. По-трезвата улавя ръката на приятелката си.

Привеждам се към лицето на Борис.

— Преди шест месеца. Молдовско момиче на име Нели. Русокосо. Помниш ли? Кимни за „да“ или поклати глава за „не“.