Джак Кърли - Колекционери на смърт

— Готов ли е докладът от аутопсията на неидентифицирания женски труп, Клеър?

Всички наричаха Клеър „доктор Пелтиър“. Само аз се обръщах към нея по име още от деня на запознанството ни — тя ми го връщаше, като ме наричаше само Райдър. Беше директорка на местния клон на щатския отдел по криминалистика и според мен беше една от най-способните в този бранш. Беше на около четирийсет и пет години — поразително красива, с късо подстригана смолисточерна коса и невероятни сини очи; общо взето погледът й беше смразяващ, но от време на време в очите й проблясваше изненадваща топлота.

Седнах на единствения стол пред бюрото й. Тя си сложи очилата, които носеше окачени на верижка, и намръщено се загледа в листа хартия. Миризмата на розите беше толкова силна, че ми се стори осезаема.

— Открих охлузвания, предизвикани след смъртта, които може би са от лопата. И посмъртни петна, които нямаше да ги има, ако жената беше умряла на леглото в мотела. Като се прибавят следите от глина по тялото й, стигаме до логичното заключение, че…

Кимнах:

— Че е била изровена от гроб.

— Разбира се, прочетох доклада на криминалистите — цветя, свещи и прочие. Ти какво мислиш, Райдър?

Свих рамене:

— Свещите и цветята са носители на определени символи. Обаче не съм сигурен, че това е работа на ненормален.

— Установихте ли със сигурност, че жертвата е проститутка?

— Ами… беше гола и се намираше в мотел, чийто оборот вероятно е само от бунгала, наемани за по един час.

Клеър почука с нокът по листа хартия:

— Половите й органи не са на проститутка, Райдър. Няма охлузвания, абразии, нито признаци да е страдала от венерическа болест. Въпреки възрастта й гениталиите й изглеждат така, сякаш още са в гаранция. Освен това през онази нощ не е правила секс.

Направих „колибка“ с пръстите си, притиснах ги до устните си:

— Има и още нещо странно, Клеър — тя няма досие при нас. От друга страна, може да е нова в занаята. Когато нямаш пари за наркотици, си готов на всичко.

Тя прелисти доклада си:

— Слушай внимателно, Райдър. Смъртта е настъпила от задушаване в периода между дванайсет вечерта в събота и дванайсет по обяд в неделя…

— Видях белезите по шията й…

— Само че не си видял вътрешните увреждания — прекъсна ме Клеър. — Въжето е било затягано и отпускано няколко пъти.

— Била е изтезавана. — Стомахът ми се преобърна. Така постъпваха престъпници, които изпитваха удоволствие от насилието. Доктор Пелтиър продължи да чете:

— Вероятно жертвата е била погребана в неделя. В понеделник през нощта трупът е бил изваден от гроба. Измили са го.

— Пренесли са мъртвата в бунгалото, което е било ангажирано предварително — продължих вместо нея. — Някой е запалил свещите, покрил е с цветя мъртвата.

— Нищо ли не открихте при огледа на бунгалото?

— Бри трябва да провери един милион пръстови отпечатъци по мебелите. По свещите няма следи, шкафчето до леглото е грижливо избърсано. Убиецът е бил много предпазлив. Съмнявам се, че ще намерим нещо. Криминалистите минаха мокета с прахосмукачка. Призлява ми, като си помисля, че ще трябва да разгледам всичко, което са събрали.

Клеър повдигна веждата си, напомняща тъмен полумесец:

— Май ви се е паднал костелив орех, Райдър.

Спомних си разговора с началника на полицията. Той искаше да се изтъкне пред обществеността с дейността на Специалния отряд, аз предпочитах да останем извън радара на медиите. Ала предварителните доклади от аутопсиите се разпространяваха за вътрешно ползване и репортерите по някакъв начин се добираха до тях.

— Какво ще пише в официалния доклад, Клеър?

— Смърт чрез удушаване. Ще включа и стандартните клинични заключения.

— Ще споменеш ли свещите върху очите й, изтезанията? И това, че е била ексхумирана?

Тя ме погледна изпод око:

— Не искаш да стане обществено достояние, така ли?

— Да. Може да ни е от полза по-късно.

— Засега всичко е в областта на предположенията. Ще се постарая, доколкото е възможно, да пропусна повечето подробности.

— Благодаря, Клеър.

— Имай предвид, че мога да го скривам не повече от седмица, най-много две. След това обществеността ще получи пълния доклад и ще започне циркът.

Притиснах длани до коленете си и се изправих. Вече бях стигнал до вратата, когато Клеър подхвърли:

— Райдър, Ейва обаждала ли ти се е?

Ейва Даванъл доскоро беше помощник-патолог в моргата. Запознах се с нея миналата година, когато тя безуспешно се мъчеше да се избави от алкохолизма. Неволно бе замесена в случая, който разследвах, и едва не загина. Станахме любовници и бяхме заедно няколко месеца — може би най-щастливия период от живота ми. Вярвах, че тя споделя чувствата ме, ала преди месец Ейва внезапно обяви, че напуска Мобил, работата и приятелите си. Всичко.