Джак Кърли - Колекционери на смърт

— Не контролира кои имена хора казват.

Хари, който с показалец следеше записките, посочи едно име:

— Ето! Рубин Т. Койл. Регистрирал се е преди три седмици. Записал е истинското си име и адрес. Сигурно е единственото вярно сведение на страниците на този тефтер. Обясни ли ви защо наема бунгало, след като живее в града, господин Хакам? Може би е казал, че ремонтира жилището си.

Най-баналното обяснение на местни хора, които наемаха стая в хотел в собствения си град, бе: „Боядисват апартамента ми, не мога да търпя миризмата. Тук сме с… жена ми, ето я там, седи в колата.“

Управителят се позамисли:

— Каза, че работи тука. Изследване. Попита колко време трябва обади предварително, за да запази шест-седем бунгала.

— А вие какво отговорихте?

Хакам маниерно дръпна от цигарата си:

— Двайсет-трийсет минути.

Върнахме се при колата. Седнах отзад, Хари се настани зад волана. Щом потегли, се проснах на седалката, подпрях глава на скръстените си ръце и се загледах в синьото небе и върховете на дърветата, които пробягваха отстрани. Когато в детството ми у дома започнаха трагедиите, на пръсти излизах от къщата и се скривах в старата ни кола. И до ден-днешен за мен задните седалки са чудесно място за размисъл. Пътуването отзад имаше и още едно предимство — спестявах си ужаса от шофирането на партньора ми. Той обожаваше карането на кола, но не му беше хванал цаката, също както не беше хванал цаката на съчетаването на ярките цветове в облеклото си. Бяхме изминали стотици километри заедно и досега не ме беше убил, но скапаното шофиране му беше нещо като втора природа.

— Не мисля, че Койл е имал среща с проститутката — каза той на огледалцето за обратно виждане. — Бил е в мотела единайсет дни, преди тя да се появи. Не се е криел, регистрирал се е под истинското си име. Може да е бил с жена, която е чакала в колата. Или дори с мъж. Не е бил лудо влюбен в госпожица Барстоу. Тя обаче го обожава. Доста е наивна, както биха казали някои, включително аз. Може би господин адвокатът е изпаднал в криза на средната възраст, за която имаме много примери. Да речем случилото се с Дейл Брайсън.

Дейл Брайсън беше невзрачен трийсет и осем годишен строителен инженер, който преди няколко месеца беше обявен за издирване. След като се разбра, че някой е използвал кредитната му карта в магазин за алкохол, в който бяха застреляли един човек, възложиха разследването на двама ни с Хари. Два дни по-късно заловиха убиеца, но тъй като вече се бяхме захванали, проследихме Брайсън и го открихме в шикозен мотел на магистрала 1-10. Пред стаята беше паркиран нов-новеничък червен биймър кабриолет. Издирваният лежеше гол във ваната, в която беше излял пет каси шампанско от по четирийсет долара бутилката. Леглото беше покрито с плюшени мечета. Брайсън ужасно се сконфузи и не даде никакво правдоподобно обяснение, само промълви:

— Изпитвах необходимост да го направя.

Този случай, макар и доста краен, не беше изключение. Мъжете от висшите слоеве на средната класа сякаш са програмирани да превъртят периода между трийсет и петата и четирийсет и петата си годишнина. Изчезват за около седмица и най-опасното, което могат да направят, е да изпразнят банковите си сметки, за да си купят я моторница, я спортен автомобил. По всяка вероятност Рубин Койл се забавляваше някъде и нямаше нищо общо с жената в бунгалото.

— Има нещо, което ме смущава, Хари.

Колата кривна вдясно, удари се в тротоара, после продължи напред.

— Какво, братле? — попита партньорът ми.

— Сутринта се случи нещо странно. Някакъв старец ми телефонира и попита дали около мъртвата е било намерено някакво произведение на изкуството. Реших, че е поредната откачалка, и го пратих да пасе.

— В бунгалото наистина не беше намерено нищо подобно, Карс.

— Да, обаче Койл е получил по пощата нещо като картина.

Хари махна с ръка:

— Не сме сигурни какво точно е било. Ако искаш да знаеш, първата ми съпруга непрекъснато получаваше по пощата какви ли не боклуци — мостри за тапети, тапицерия или завеси.

— Първата ти съпруга ли? Мислех, че си бил женен само веднъж.

Хари много рядко споменаваше развода си, а пък аз не го разпитвах. Той тежко въздъхна, сякаш си спомни нещо неприятно:

— Така е. Но понякога ми се струва, че съм имал поне пет жени.

Той ме остави пред моргата. Детектив от Трети район беше присъствал на аутопсията на непознатата от мотела, състояла се преди около два часа. Оттук насетне разследването поемахме двамата с Хари, затова исках да разбера какво е заключението. Намерих доктор Клеър Пелтиър в спартанския й кабинет, чието обзавеждане беше само една идея по-луксозно от това на общото помещение в полицията. Знаех, че тя е извършила аутопсията и сега вероятно пише доклада. Открехнах вратата и надникнах в кабинета. На бюрото на Клеър имаше ваза с рози — единственото цветно петно в помещението.