Джак Кърли - Колекционери на смърт

— Един час не е Бог знае колко време. Напълно ли сте сигурен?

— Сто процента, сър.

— Е, не беше толкова трудно, нали? — Човекът от отсрещната страна на линията прекъсна връзката.

Затворих телефона и въздъхнах. Един от колегите ми шумно изпусна газове.

Хари не знаеше кога ще се освободи, затова отидох в клиничната лаборатория. В колбите кипяха различно оцветени течности. Принтерите бълваха лист след лист. На пултовете проблясваха лампички. Миришеше на белина, но острата й миризма не можеше да прикрие едва доловимата воня на развалено месо. Влязох в най-голямото помещение и видях Хъмбри да отваря малка центрофуга, от която извади химикалка. Пусна я в джоба си и ми намигна:

— Ще те отворя на един трик, Карсън — центрофугирай три секунди изсъхналата химикалка и ще пише още цяла седмица.

Кимнах, все едно съветът му беше променил живота ми в положителна насока.

— Случайно да си разбрал коя е дамата от мотела, Бри?

— Разреши ми да перифразирам един брадат виц — в мотела нямаше дама, а неидентифицирана мъртва жена.

— Пръстовите й отпечатъци не са ти от полза, така ли?

— Няма полицейско досие. Може би е била начинаеща. Миналата седмица гледах по телевизията репортаж за хора по на петдесет-шейсет години, които решават да се върнат на студентската скамейка — ей така, за удоволствие…

— Не те съветвам да го правиш, Бри. Някакъв резултат от другите отпечатъци?

— Имам още малко работа. Скоро ще свърша. — Той се облегна на дългия бял плот и лукаво се усмихна. Тънката му усмивчица неизменно ме вбесяваше.

— Чакаш да те попитам нещо друго, нали?

Хъмбри повдигна вежди:

— Ъхъ.

— Научил си нещо интересно, свързано със свещите, така ли?

— Ами, интересно! Свещи като свещи, продават се в милион магазини. Снощи изчислихме времето на горене. Изглежда, онези, които още бяха запалени, са горели между осем и десет часа.

Лукавата усмивка все така озаряваше лицето му, обло като месечина. Явно имаше интересна информация, но си играеше с мен като котка с мишка.

— Какво ще кажеш за пръстените? — попитах.

Той подсвирна. След секунда се появи стройна млада жена. Беше около двайсетгодишна, косата й беше боядисана в синьо и оранжево, явно беше голяма любителка на пиърсинга. На едното й ухо имаше мъничко местенце, което бе останало свободно, но може би хубавицата го пазеше за по-особени случаи, например за коледна дрънкулка.

— Това е Мелинда. През този семестър стажува при нас. Мелинда, запознай се с Карсън Райдър. Наскоро кметът го обяви за полицай на годината, обаче нашият човек още не знае как да си среше косата.

— На мен пък ми харесва — отбеляза Мелинда, след като обстойно ме разгледа. — Пънкарските прически вече не са на мода, обаче има хора, на които адски пасват.

— Прическа ли? — изкиска се Хъмбри. — Всеки може да я постигне, ако свали страничното стъкло на колата и остави вятърът да издуха косата му. Миличка, разкажи на детектив Райдър за бижутата на жертвата.

— Евтини боклуци. Символите не са излети, а щамповани.

— Означават ли нещо? — попитах.

— Истински миш-маш. Например мечовете и пентаграмите са готически символи, а феите са свързани с Нова епоха. Някои са кръстоска между символите на двете течения.

— Искате да кажете, че бижутата не са подбрани така, че да отправят сатанистко послание.

— Ако това е била целта на жената, то тя не е знаела езика.

Хъмбри нареди на нашата консултантка да продължи работата си. Като я гледах как предпазливо пристъпва, се запитах на коя ли друга част от анатомията има пиърсинг.

— Остава ти един въпрос, Карсън.

— Какво е червеникавото вещество в гънките на кожата?

— Бинго! Това е най-важният въпрос. Веществото е червена глина.

— Най-обикновена пръст ли? — Позамислих се. Внезапно разбрах защо, докато гледаше мъртвата, спомена нещо за зомбита. — Искаш да кажеш, че жената е станала от гроба и е отишла в мотела ли?

Той се ухили:

— На някои хора им е трудно да решат какво искат.

Върнах се в общото помещение и съобщих новината на Хари.

— Шантава работа. — Партньорът ми подръпна вратовръзката си, която бе толкова жълта, че и лимоните биха й завидели. — Цветята и свещите не ме учудват — да речем, че извършителят си пада по мелодрамата. Ама предположението, че жената е възкръснала от гроба, ми идва малко в повече.

Телефонът иззвъня, аз грабнах слушалката. Обаждаше се Хъмбри:

— Жената още остава пълна мистерия, Карс. Но едни от отпечатъците в бунгалото са на някой си Рубин Койл, който преди три години е подал молба за издаване на нов паспорт. Адвокат е в юридическата кантора „Хъмърли, Мелбин енд Раус“. Има сини очи и кестенява коса. Четирийсет и четири годишен. Висок е един седемдесет и осем, тежи петдесет и…