Джак Кърли - Един от 100

— Не бях честен с теб.

— Помисли как щях да реагирам, ако признаеше, че те съветва един психар. И без това ми беше трудно да ти повярвам.

— Разбрал си кой е източникът на идеите, но не ме предаде, остана до мен.

Той отново размаха пръст:

— Отначало разбрах само кого посещаваш. Нямах представа, че получаваш информация от него. Досетих се едва когато след всяко посещение започна да добавяш нови елементи към теорията си. Признаеше ли, че черпиш идеи от един сериен убиец, щях да си плюя на петите. Не ме надценявай, братко.

Ейва седеше като на тръни. Понечи да каже нещо, но навън проехтя силен гръм. Тя го изчака да стихне и заговори — също като погледа й гласът й беше изпълнен е тъга:

— И преди си получавал изгаряния. На другата ръка. Тежки изгаряния, ако се съди по белезите.

За миг Хари се вцепени. Обърна се към нея, после отново към мен. Преди да реагирам, се наведе към мен, разгледа белезите.

— Господи! — прошепна.

— Разкажи ми за миналото — промълви Ейва. — Не премълчавай нищо.

Бурята набираше скорост. Силен порив на вятъра, който стенеше като призрак, преобърна шезлонга на терасата, дъждът прерасна в порой.

— Баща ми беше строителен инженер — започнах, — който преминаваше между състоянията на лудост и избистряне на съзнанието с лекотата, е която би построил мост над пресъхнала клисура. Беше ужасяваща сила, която се подхранваше от страха, болката и паниката.

— И потърпевш си бил ти — прошепна Ейва.

— Не, Джереми. Неописуем е тормозът, който упражняваше върху него. Болката на майка ми бе нетърпима, но страданието й бе душевно, не физическо.

— Теб не измъчваше ли?

— Почти не ме забелязваше… докато пораснах достатъчно да привлека вниманието му.

— На каква възраст беше, когато… — намеси се Хари.

— Навърших десет години, ден преди Джереми да примами баща ми в гората и да го изкорми.

В далечината се чу вой на сирена — някъде беше избухнал пожар.

— Баща ми „откри“ Джереми, когато брат ми стана на десет, все едно по-големият му син внезапно се появи пред очите му. Мисля, че придаваше особено значение на тази възраст… вероятно бе нещо, свързано с миналото му.

— Смяташ, че Джереми го е убил, за да спаси теб ли? — обади се Хари.

— И себе си. Но беше прекалено късно.

— Майка ти не виждаше ли какво се случва?

— Тя беше шивачка. Когато кошмарите започнеха, отиваше в нейната стая и се захващаше да шие булчински рокли — изящни облекла от коприна и дантели. Беше простовата жена, която не притежаваше други качества освен преходната си красота. Озовала се бе в положение, което не можеше да опише, камо ли да промени.

— Джереми е продължил да убива. Жени.

Главата ми постепенно се проясни, надигнах се и се облегнах на здравата си ръка:

— Беше прогонил бащата-демон, но нещо го подтикваше отново и отново да убива мама. Задето никога не се беше опитала да го спаси.

— Защо не е убил нея, Карс, а други жени?

— Започна да ги избива едва след пет години. Като че ли е изчаквал желанието за отмъщение да назрее в него. Освен това, ако я беше убил, щях да уредя да го изпратят в приемно семейство или в приют, а той не го искаше.

— Но защо те е горил? Свързано ли е с Ейдриан?

— Не пряко, но може би е заимствал идеята. Въобразява си, че по този начин споделям с него страданието, отговорността. В замяна ми връща изгубеното детство.

— Ужасно е… и жестоко.

Облегнах се на възглавниците, е длан закрих очите си:

— Това е неизлечимо душевно заболяване, Хари. Той е много интелигентен, понякога изглежда напълно е ума си, но мирогледът му няма нищо общо е онова, което наричаме „действителност“.

— Как можа да се оставиш да те изтезава!

— Ако не му бях позволил да „бъде равен“ е мен, Ейдриан още щеше да бъде на свобода.

Ейва прекоси стаята, застана до френския прозорец към терасата. Дъждът барабанеше като град. Тя докосна стъклото, прокара пръст по него, обърна се към мен и прошепна:

— Кошмарът не е свършил, нали? Отново се случва.

— Грешиш, всичко е свършило — заяви Хари. — Виж какво му е направил тази вечер. Каква по-голяма отплата?

Ейва се приближи до мен:

— Не, не е свършило. Отново ще ти го причини. Случилото се днес е било нещо като… изпитание. Или авансово плащане. Следващия път наистина ще те изгори като миналата година.

Силен порив на вятъра разлюля къщата, после затихна.

— Оставих му материали, които са от помощ при разгадаването на случаите с обезглавените…