Джак Кърли - Един от 100

— Хайде, бе, Карсън — провикна се Хъмбри. — Ела да видиш нещо, че да продължим да си вършим работата.

Тръгнах към кухнята, като заобикалях масички и цветарници, отрупани със саксии. Обърнали бяха трупа по хълбок, Хъмбри ми посочи гърба, покрит с посмъртни петна. Коленичих и видях надписите. Нямаше го познатият изящен ръкопис, грамадните буки бяха написани с черно мастило, думите покриваха цялото пространство от шията до задните части.

— Изглежда, нашият човек е преминал към по-дълги изявления — подхвърли Хари. — Приятно четене.

Оказа се, че Ейва напразно се е страхувала да отиде на работа и да застане очи в очи е началничката си. Клеър седеше зад бюрото си и преглеждаше кореспонденцията. Дори не вдигна глава, само каза:

— Добро утро, доктор Даванъл. Радвам се, че отново сте на работа.

— И аз се радвам.

Клеър отново се захвана с писмата, все едно не се беше случило нищо особено. Ейва прегледа пощата, отдели няколко плика, после отиде да се подготви за аутопсията на Бърлю. Работният график беше изготвен, преди да кажа на Клеър, че подчинената й е алкохоличка. Тя не го беше променила, макар да знаеше, че това ще е първият ден от „завръщането“ на Ейва.

Ейва не я подведе — наблюдавах я как работи и неволно се възхитих от умението й, от уважението, което проявяваше към мъртвеца. Взирах се в снимките на гърба на Бърлю, докато тя четеше на глас надписите.

Беше със

нали това момиче

лоши неща в теб мамо

Трябва да сме сигурни Тя го прави

Време да извадим лошите неща мамо

момичето пак излезе лъжеш ти

Тя е да я извадя ужасно ме е страх ще ни пречисти

Какво знаеш Какво каза

Недей ме от теб боли

Не Недей Не там

Много страшна Не ме плаши

Най-отдолу пишеше:

„Бостън и Индианаполис моля пипни Кой ще бъде? Големият Бостън или малкият Инди? Коукъмо Ууууу Пиииш Мамо“

Скуил се опита да усмири репортерите, които се бяха струпали пред управлението. Новината за убийството на полицейски служител бе предизвикала истинска сензация. С Хари го изчакахме да се върне, после заедно е него и тримата заместници отидохме в кабинета на Хайръм. Набързо разказахме за случилото се през последните часове, през цялото време големите клечки правеха кисели физиономии. Накрая всички се съгласиха, че кирливите ризи на Бърлю не бива да се изваждат на показ — това щеше да навреди и на полицията, и на семейство Пелтиър. Клеър беше невинна, но скандалът завинаги щеше да я опетни; никой нямаше полза и да предизвика гнева на богаташа и стълба на обществото Зейн, още повече, че единствената му вина беше слабостта към хубави момчета. Оставаше само Тери Лосидор, ала повдигането на обвинение срещу нея щеше да отвори кутията на Пандора.

Предложих Зейн да изрази добронамереността си към четвъртата власт, като спонсорира „възкресяването“ на един алтернативен вестник. Предполагах, че ще се съгласи, най-вече защото знаеше, че снимките са у мен.

Ейва приключи аутопсията и отиде да се измие и преоблече, двамата със Скуил останахме в залата. По време на процедурата той стоеше в дъното на помещението и не откъсваше поглед от трупа. Щом видя, че сме сами, се приближи до мен:

— Пелтиър чист ли е?

— Зейн не може да нареже дори салам, без някой да му покаже как да го направи. Освен това има алиби. По времето, когато Бърлю е бил убит, Пелтиър е бил при адвоката си, за да обсъди предстоящия си развод.

— Прекратяваме дейността на СОППЛ, Райдър. Отрядът за специални задачи ще поеме вашата работа. Бърлю се изложи, но плати с живота си.

Очаквах този ход. Скуил беше опозорен от адютанта си, единственият начин да измие петното, бе да насочи вниманието на медиите към командосите. Което означаваше да елиминира СОППЛ. Но след като подозренията срещу Бърлю, Лосидор и Зейн отпаднаха, картинката започваше да се изяснява.

Освен това довечера щях да обсъдя случая с професионалист.

— Не съм съгласен, сър — казах. — С Хари оставаме до край в играта.

— Познай какво се случи, младежо. Играта току-що приключи.

Втренчих се във воднистите му очи:

— Защо се опитвахте да ни държите настрана от Бърлю, сър?

— Какви ги говориш?

Извадих от джоба си сгънат лист хартия и му го подадох — важните пасажи бяха подчертани е жълто:

— Протоколът от съвещанието, на което е моят партньор ви съобщихме за изчезването на изрезките и документите. Всеки, който го прочете, ще остане с впечатлението че не желаете да ги намерим. Защото бяха свързани със Зейн.