Джак Кърли - Един от 100

Скуил ме изгледа така, сякаш бях кучешко изпражнение върху обувката му:

— Как бих могъл да знам, че Пелтиър е педал?

— Не твърдя, че сте знаели. Но Бърлю ви е намекнал, че държи в шах Зейн, може би дори е споделил нещичко е вас. Беше ви длъжник — години наред не си е мръднал пръста да свърши някаква полицейска работа, беше вашето момче за всичко.

Очаквах капитанът да се разгневи, но на него не му мигна окото:

— Какво чувам, Райдър? Нима твърдиш, че спъвам разследването?

— Какво са няколко загубени дни, през които главорезът може да продължи делото си, пред възможността да станете заместник-началник?

Скуил поклати глава, тънките му устни се разтегнаха в усмивка:

— Мислиш се за голяма работа, а? Ще постигна целта си, Райдър, тогава лошо ти се пише.

— Знам игричките ви, капитан Скуил. Едно птиченце ми каза, че Плакет ви е длъжник. Изглежда, благодарение на вас е станал медийна звезда. И вероятно ще бъде новият началник на полицията.

Скуил се озърна да се увери, че още сме сами, усмивката му се разшири, стана самодоволна:

— Между нас казано, Райдър, Плакет е мое творение. От парче лайняна глина изваях новия началник на полицейските служби.

— Междувременно вие ще поставяте препятствия по пътя ни.

Той ми намигна:

— Така ти се струва, защото си параноик. Върни се в участъка и разследвай убийства на чернилки.

Така кипнах, че забравих учтивото обръщение.

— Аз съм бездарен параноик, а ти си суперченге, Скуил! Ако не ни пречеше, ако не толерираше игричките на Бърлю, той нямаше да е мъртъв.

— Късаш ми сърцето, Райдър. Въпреки това си отстранен от разследването. Точка по въпроса!

— Знаел си, че Зейн Пелтиър има влияние върху комисията за избор на висши полицейски служители!

Той притисна ръка до сърцето си, престори се на изненадан:

— Не, разбира се.

— Пелтиър е изпълнителен директор на „Мобийл Мърин Рисърс“. Президентът на компанията е председател на комисията. Знаел си го, както знаеш всички мръсни номера. Питам се каква е била задачата на Бърлю — може би още повече да притисне Зейн, да го принуди да използва връзките си, за да бъдеш напълно сигурен в победата.

— Един съвет от мен, Райдър. Не се бъркай в игрите на големите батковци.

— Ще победите на всяка цена, а, господин заместник-началник? Дори с цената на отстраняването ми.

Той избухна в смях, побутна ме да се отместя от пътя му:

— Отстраняването ти не е победа за мен. Ти си досадно насекомо, което настъпвам, без да забележа, нищо повече.

Преди да отида при Джереми, телефонирах на полицейските служби в Индианаполис, Бостън и Коукъмо, за да разбера дали са имали убийства като извършваните в нашия град. Хората, е които разговарях, казаха, че никога не са се сблъсквали с нещо подобно, пожелаха ми късмет в разследването. Явно бяха доволни, че не са изправени пред такова предизвикателство.

На излизане се отбих в мъничката канцелария на Ейва, прегърнах я, похвалих я за работата й. На бюрото й стоеше кристална ваза с красиви цветя — подарък от Клеър. Тя ми връчи дебела папка с копия от снимки и протоколи от няколко аутопсии. Пъхнах я в чантата си и попитах:

— А по другия въпрос?

— Чувах те съвсем ясно. — Ейва ми подаде малък бял плик. Сложих го в джоба си, усмихнах й се:

— Утре те каня на вечеря, за да отпразнуваме завръщането ти сред живите.

— Щеше ми се да излезем довечера.

— Довечера ни предстои работа. Готова ли си?

— Да. Ако „готова“ означава да треперя от страх.

— Какво е ТОВА?

Усмихнах се приветливо, все едно представях един на друг двама мои стари приятели:

— Ейва Даванъл, запознай се е брат ми Джереми.

Тя му подаде ръка:

— Здравейте, Джереми, аз съм прия…

— Какво търси тук ТОВА? — Той скочи от леглото и застана пред мен, като демонстративно се стараеше да не поглежда спътничката ми. — Не може да разговаряме в негово присъствие.

— Ако искаш, доктор Даванъл ще седне в ъгъла и няма да ни пречи.

— И ДУМИЧКА НЯМА ДА КАЖА, докато ТОВА е тук!

Свих рамене.

— Обеща, че ще говорим, после… ЗНАЕШ КАКВО ИСКАМ!

— Нищо не се е променило.

— ТЯ Е ТУК!

— Поканих я и настоявам да остане.

Той затвори очи, скръсти ръце:

— Няма да кажа нито дума.

— Тогава споразумението ни пропада.

Джереми се нахвърли върху Ейва, затрака със зъби, после отскочи назад; виждал бях да го правят маймуните в зоопарка, за да демонстрират, че те са господари на територията си. Тръгнах към него, но Ейва с поглед ме спря. Той я заобиколи — изплезил беше език, издаваше звуци, сякаш сърбаше; после сви пръсти като нокти на граблива птица, замахна към нея, засъска, заръмжа, няколко пъти се изхрачи на пода, престори се, че мастурбира.