Джак Кърли - Един от 100

— Двете жени са били… избрани, докато са наблюдавали пожар, така ли? — промълви Ейва.

— Избрани… да, това е точната дума. Месец преди смъртта им майката и дъщерята станали очевидки на загадъчен пожар в търговския център. Видели дима, спрели да позяпат. Карсън стигна до заключението, че трябва да търсим убиеца на местата, на които са избухнали пожари, особено когато се предполага, че са умишлени. Според него престъпникът използваше огъня, за да подбере жертвите си, както чрез дим се изкарват животните от леговищата им.

Тя ме погледна:

— Предположенията ти са се оказали верни.

Силен порив на вятъра разтърси къщата, изчаках да стихне, преди да отговоря:

— Радиото в колата ми винаги беше настроено на честотата на службата за противопожарна охрана. Ето защо, когато се запали изоставен склад край доковете, бързо се озовах на местопроизшествието. Запровирах се сред зяпачите, като внимателно оглеждах всеки. Забелязах един тип, който явно повече се интересуваше от хората около себе си отколкото от пожара. Промъкнах се зад него и видях как си отскубваше кичури коса, без дори да трепне. Това заболяване се нарича „триколомания“, а триколоманиакът…

Ейва ме прекъсна:

— … си скубе косата за удоволствие и да прогони напрежението. Изчела съм доста литература по въпроса. Заболяването е рядко срещано при зрели хора; психиатрите го сравняват с пристрастеността към хазартните игри, необуздания гняв, клептоманията и… — Тя вдигна вежди.

— Точно така — кимнах. — И пироманията. Видях как Джоуел Ейдриан извади от джоба си бележник, приближи се до един докер, поведе разговор е него, като непрекъснато си водеше записки. Щом си тръгна, на свой ред разпитах докера. Той каза, че онзи човек бил репортер и отразявал инцидента. Каза ми още, че „репортерът“ си записал името и адреса му в случай, че се наложи да му зададе още въпроси.

— Какво стана с Ейдриан?

Хари почувства, че едва издържам, и побърза да приключи разказа си. Вслушвах се във воя на вятъра, но чувах само гласа на моя партньор:

— Карс проследи Ейдриан, видя номера на колата му. Започнахме да го следим по двайсет и четири часа в денонощието. След четири дни „репортерът“ отиде в дома на докера, доверчивият човечец го пусна да влезе. Разбира се, Карсън го беше проследил и повика подкрепление. Но преди полицаите да пристигнат, той надникнал през прозореца и видял, че докерът лежи вързан на пода…

Ейва се втренчи в мен. Стиснах клепачи, случилото се преди една година премина пред очите ми като на филмова лента. Ейдриан напоява с бензин тампон от червена коприна и го слага върху очите на ужасения човек, целува го по челото. От джоба си изважда запалка… всъщност тръбичка е ръкохватка, която е измайсторил по подобие на магически жезъл. Втурвам се в стаята. Извергът щраква запалката и ми се усмихва, сякаш ще присъстваме на тържествена вечеря…

— Карсън? — Гласът на Ейва прозвуча някак отдалеч, заглушаван от шума на дъжда.

Стрелях, залегнах зад канапето; сърцето ми биеше до пръсване, не знаех дали съм улучил, дали убиецът е въоръжен. Чух глухи удари, сякаш някой биеше барабан, предпазливо надникнах иззад канапето. Ейдриан се гърчеше, краката и главата му се удряха в дървения под. Изстена, от устата му бликна кръв — отначало бе розова, после стана тъмночервена. Запълзя, опитвайки да избяга от смъртта, след него оставаше широка червена диря…

— Карсън, уби ли го? — Гласът на Ейва ме върна към настоящето.

— Направи необходимото — намеси се Хари и строго ме изгледа. — Не започвай пак да се обвиняваш, Карс.

Поклатих глава — чувството за вина щеше да ме преследва до края на живота ми:

— Можеше да отвлека вниманието му. Да изчакам подкреплението. Психолозите щяха да го използват за бъдещи…

Той стана, заплашително размаха пръст:

— Достатъчно! Май забрави, че си ченге, не студент по психология. Ако се беше забавил само секунда, докерът завинаги щеше да загуби зрението си.

Ейва докосна ръката ми:

— Не си казал на Хари за брат ти и за предположенията му, така ли?

Наведох глава:

— Той сам се е досетил.

Изведнъж си спомних какво ми каза, когато се срещнахме в гробището — предупреждавал ме е да не отивам сам при Джереми, предлагал е помощта си.

Срамувах се да го погледна в очите, затова само промълвих:

— Излъгах те, Хари. Представих като мои идеите на Джереми.

Той изсумтя:

— Да премълчиш нещо не е лъжа. Ако трябваше с лъжи да си изкарваш хляба, Карс, щеше да умреш от глад.