Джак Кърли - Един от 100

— Не мърдай, братко.

Нещо жегна ръката ми. Бях гол до кръста, лежах на канапето. Ейва ме мажеше под мишницата с някакъв мехлем, който вонеше на развалено зеле и щипеше ужасно. Потръпнах от болка, Хари ме хвана за рамото, за да ми попречи да се движа.

— Къде беше тази вечер, Карс? — попита.

— На купон — отговорих. Погледът ми започваше да се прояснява. Ейва бинтова ръката ми от рамото до лакътя. Хари ми помогна да седна, тя подложи възглавница под болната ми ръка и отиде в кухнята.

Той се приведе към мен, едва чуто прошепна:

— Джереми беше ли на купона?

Кръвта ми се вледени — Хари знаеше. Стиснах клепачи:

— Споменал съм това име, докато бълнувах, нали?

— Не каза нито дума.

— Тогава откъде…

— Знам за Джереми, братко. Научих преди една година.

Не проговорих, но погледът ми беше по-красноречив от въпрос.

— Нали съм детектив, това ми е работата — мрачно се усмихна партньорът ми.

Ейва се върна, коленичи до канапето, поднесе към устните ми чаша със скоч.

— Вредно е за теб — избърборих с усилие.

— Но за теб е полезно. Пий!

Усетих топлина, която бавно обхвана цялото ми тяло. Навън проблесна мълния, за миг лампите примигнаха. Отекна гръм. Хари придърпа един стол и седна до мен. Болката под мишницата ми започна да намалява, съзнанието ми започна да се избистря.

— Проследил си ме, когато преди година посетих болницата, така ли? — попитах.

— Тогава беше толкова неопитен, че нямаше да забележиш „опашката“, дори ако беше пред очите ти. Проследих те почти до портала. Между другото, ако това е болница, форт Нокс, където се съхранява златният резерв, е най-обикновен банкомат.

— Трябваше да се досетя… Вманиачен си по събирането на информация.

— Вярно е, че се поразрових. Обаче още не съм сигурен какво открих. Знам, че Джереми Брайдуел е твой брат. С него ли се съветваше за Ейдриан?

Не посмях да го погледна в очите.

— Страхувах се, че върша нещо нередно — промърморих.

— Ще ми обясните ли какво става? — намеси се Ейва.

Извърнах очи. Хари премести стола си, за да бъде с лице към нея, и заразказва:

— Преди една година един полицай проследи групичка наркомани в подземията на градската канализация, гъмжащи от плъхове, и откри трупа на момиче от работническите жилища — дванайсетгодишната Теса Рамирес. Лицето й беше обгорено до неузнаваемост. Криминалистите казаха, че върху очите й са били поставени тампони от коприна и са били запалени. Докато е била жива.

В съзнанието ми възкръснаха картини, които се опитвах да забравя — Теса Рамирес лежи по гръб след натрошените стъкла, овъглените й очи прогарят душата ми. „Помогни ми!“ — извика, въпреки че беше мъртва от седем дни.

— Господи! — прошепна Ейва.

— След седмица откриха бездомен алкохолик с изгорени очи — продължи Хари.

— Нямаше ли улики, чрез които да попаднете на следите на изверга?

— Абсолютно никакви. Изненадващо един квартален полицай ми каза, че може би копринените тампони са свързващото звено между убиеца и жертвите. Същият полицай предположи, че жертвите са били избрани чрез „обвързващ огън“. Отначало си помислих, че на униформения му хлопа дъската, но след проверката се оказа, че и двете жертви са били сред зяпачите на местата на умишлено причинени пожари. Съобщихме информацията на шефовете, но беше прекалено късно. Агенти от ФБР поеха разследването, а според техните психолози изгарянето на лицата беше за прикриване на престъпленията; нарекоха идеята за обвързващия огън „бръщолевене на откачен“.

— Ами умишлените палежи?

— Казаха, че са случайно съвпадение. Единият пожар избухна в стара жилищна сграда в центъра на града, другият — в паянтова фермерска къща близо до Сараланд.

Ейва ме погледна:

— Ти си бил полицаят.

Неохотно кимнах, за щастие отново проехтя гръм и ме спаси от необходимостта да отговоря. Хари си наля още една чаша уиски и продължи:

— Синтия Портър и двайсетгодишната й дъщеря бяха намерени убити, очите им бяха овъглени. Господин Портър беше богат собственик на фирма за продажба на автомобили и даваше големи суми за предизборните кампании на двете най-големи политически партии. Този път жертвите не бяха от измета на обществото, а от висшата средна класа. Жестоките убийства на двете жени предизвикаха бурна обществена реакция. Нашите началници се видяха в чудо и възложиха на двама ни с Карсън да проведем паралелно разследване. Разбира се, не вярваха на теорията „за обвързването“, но искаха да се осигурят по всички флангове.