Джак Кърли - Един от 100

Ейва беше заспала до масата за пикник. Метнах я през рамо, закуцуках към колата.

— Щеше да бъде адски смешно, ако не беше трагично — промърморих. Вместо отговор тя повърна върху гърба ми.

Не знаех какво представлява отравянето от големи количества алкохол, докато не се наложи да наблюдавам ужасното състояние на Мечока след всеки запой.

В шест сутринта вече бях закусил на терасата, но като влязох вкъщи да измия съдовете, чух Ейва да стене в спалнята. Увила се беше със смачканите чаршафи, притискаше юмруци до брадичката си и трепереше като лист. Пристъпите ту стихваха, ту се подновяваха. Мечока казваше, че при този етап усещането е все едно лешояди кълват плътта ти.

Седнах до нея, отметнах от челото й прилепналите кичури влажна коса. Тя само придърпа чаршафите към брадичката си. Устните й се бяха напукали — донесох голяма чаша с ябълков сок и й помогнах да отпие няколко глътки със сламката. После тя отново се просна на леглото, с ръка закри лицето си.

— Какво се случи снощи? — прошепна.

— Отиде да се поразходиш. За щастие бях прикрепил към каишката ти листче с моя адрес.

Ейва видя драскотините по лицето ми и затвори очи:

— Имаш ли нещо за пиене?

Посочих чашата:

— Разбира се. Ябълков сок. Минерална вода. Сок от моркови. Чай. Кафе.

— Трябва да пийна нещо по-силно. Само няколко глътки. Болката е неописуема… Кълна се, че няма да издържа. Само няколко глътки, Карсън, и ще се оправя. Трябва да отида на работа.

— Никъде няма да ходиш.

— Ще ме уволнят. Трябва да се прибера вкъщи, да взема душ и да се преоблека… Ейва се повдигна на лакти, зави й се свят. Подадох й кошчето, тя повърна в него, отново се просна на леглото — очите й бяха зачервени, едри капки пот бяха избили по челото й.

— Само няколко глътки, Карсън! Иначе няма да издържа. Ще си загубя работата, Карсън.

Затворих очи, дълбоко си поех въздух:

— От днес си в отпуска по болест. Казах на Клеър за проблема ти. Няма защо да се притес…

— Господи, не! Лъжеш ме, нали?

— Спокойно. Ако се излекуваш, тя ще…

— Защо ми го причини? Защо? Мамка му… мамка му… Господи, какво ще правя сега?

Исках да й предам разговора с Клеър, ала тя се зави през глава. Не разполагахме с много време. До понеделник оставаха пет дни, явно не бях в състояние сам да й помогна. От кухнята се обадих на Мечока, уговорихме план за действие, върнах се в спалнята. Имаше два начина да накарам Ейва да се срещне с бившия ми колега; единият бе сравнително безопасен — да се опитам да я убедя, да я уверя, че го правим за нейно добро. Или да я обсипя с подигравки, дори с обиди. Само че този метод можеше да се окаже с фатални последствия, ако тя беше слаба духом, ако, образно казано, устоите й бяха разядени от ръждата. Преди да се върна при нея, вече бях взел решение. Щом ме видя, лицето й, пребледняло от болка, се изкриви от гняв. Тя хвърли на пода смачканите завивки. Косата й изглеждаше така, сякаш прическата е била оформена от торнадо.

— Ейва, излез, където и да си — подхвърлих.

— Майната ти! Веднага се махам от тук! И без това загубих работата си.

Облегнах се на стената скръстих ръце:

— Зависи от теб.

— Я престани! Не аз, ти каза на доктор Пелтиър за моя…

— Казах й истината. Не си в състояние да работиш. Погледни се — дори не можеш да стоиш на крака.

— Днес щях да полежа и да се оправя. Обаче задръстеният селяндур Райдър ме е наклепал пред великата доктор Пелтиър.

— Сигурно ти е трудно да правиш аутопсия, когато си се накиснала, а?

— Никога не съм отишла на работа пияна. — Тя стисна зъби, обърна глава.

— Охо, прекалено горда си и не искаш да те видят в подобно състояние, така ли? Възхищавам се от теб. Насам, дами и господа, погледнете Ейва Даванъл, гордостта на окръжната морга, кралицата на махмурлука, невероятната мъченица. Но не се приближавайте много, ако обувките ви са нови.

— Ти си извратен мръсник!

Седнах на ръба на леглото. Неволно докоснах крака й, тя рязко го отдръпна.

— Докога ще продължиш да падаш, кралицо на махмурлука? Не ми отговаряй, отговори на себе си. Възможно ли е да паднеш още по-ниско?

Красноречивият й поглед ми каза, че ако тя имаше нож, скоро щях да пея в хора на скопците. Станах, пъхнах пръсти в колана си:

— Ето какво ще направим, любителко на водката. Ще те заведа на едно място. Не ме гледай така — няма да те водя в болница или в санаториум, а на гости на един приятел, Мечока. Но преди да го посетим, ще се отбием у вас да се изкъпеш и да се преоблечеш.