Джак Кърли - Един от 100

— Карсън! Познай какъв късмет извадих! Джими и Лий ще ме заведат на разходка с лодка. Ела и ти. — Тя размаха бутилката, все едно биеше училищен звънец, и отпи голяма глътка.

— Връщаме се у дома, Ейва — казах спокойно, макар да си давах сметка, че изобщо няма да ми е лесно. Знаех, че братята си падаха по нечистата игра — Ърл беше примамката, Джони Лий залагаше капана. Известно ми беше, че заудря ли, той не знае кога да спре, дори бе лежал в затвора за непредумишлено убийство.

— Не бъди такъв сухар, Карсън, пийни едно.

— Не си поканен на купона, Райдър — озъби се Джони Лий.

— Да тръгваме, Ейва.

— Чупката, момче! — гърлено изръмжа грубиянът. — Разкарай се!

Ърл с намеси — гласът му беше писклив и напевен като на дете от забавачката:

— Ти глух ли си, Райдър? Може да си дидиктив в Мобийл, обаче тука не ти се чува думата. Ще слушаш какво ти казва брат ми, че лошо ти се пише.

— Не се заяждайте, момчета — промърмори Ейва, оригна се и се изкиска: — Пардон!

Всеки, който е бил участъков полицай, от опит е научил полезни уроци. Първо, че при уличните боеве няма правила — номерът е да се справиш с противника, преди да те нарани. Ако предпочиташ да не застреляш никого, най-добре носи палка. Да я използвам ме научиха двама специалисти по източни бойни изкуства, единият беше моят приятел Акини, който съчетаваше метода „кога“ с елементи от кендото. В колата си винаги държа палка, защото не се знае кога може да ми потрябва. Сега я бях напъхал отзад в панталона си, ризата я прикриваше.

— Да вървим, Ейва — казах за трети път. — Като се приберем у дома, ще ти приготвя едно питие.

Очите й светнаха:

— Обещаваш ли?

— Честна дума.

Ейва скочи от масата, олюля се. Ърл посегна уж да я подкрепи, но стисна гърдата й. Тя дори не забеляза, защото съсредоточено разглеждаше бутилката да провери колко алкохол е останал.

— Довиждане, Райдър — процеди Джони Лий. — Повече няма да повтарям.

Ейва изчурулика:

— Май ще си тръгна с Карсън. Благодаря, момчета. — Отдръпна се от Ърл, но той я хвана за китката.

— Лайна ли имаш в ушите, та не чуваш какво ти говорят, Райдър? — С крайчеца на окото си видях как брат му пристъпва към мен. Той прегърна Ейва и подвикна: — Хей, Райдър, хей, Райдър! Госпойцата каза, че е докторка. Играеш ли си на доктор с нея, Райдър? Погледни ме, Райдър. Попитах дали играеш на доктор с малката госпойца. Преглеждаш ли я редовно?

— Престани да ме плюеш! — извика Ейва и се помъчи да се изтръгне от прегръдката му. — И си разкарай лапата от цицата ми.

— Пусни я, Ърл — казах и посегнах за палката.

— Да го духаш! — просъска той и тласна Ейва към мен.

Джони Лий ме блъсна отзад — усещането бе, сякаш в краката ми се е блъснала ръчна количка, пълна с тухли. Проснах се на земята, ударих брадичка в рамото си, свитки ми излязоха от очите. Помъчих се да се изтъркалям встрани, Ърл се възползва от възможността да ме изрита в гърба. Брат му се хвърли към мен, ударих го с палката по рамото. Той нададе вой, отскочи назад. Продължих да се търкалям към водата, но изпуснах палката. Джони Лий ме ритна по хълбока, чух вик… който се изтръгна от моето гърло. Опипом затърсих палката, този път кракът на мръсника попадна в бицепса ми. Ако ме беше уличил в лицето, спукана ми беше работата.

Изръмжах, преобърнах се, усетих палката под гърба си. Пъхнах пръст в примката, миг след това Джони Лий се стовари върху мен, започна да ме души, притисна лицето ми в пясъка. Погледът ми се замъгли. Усетих вкуса на кръв, чух бученето, предшестващо изпадането в безсъзнание. Смехът на Ърл сякаш идваше от стотици километри разстояние. Облегнах се на лакти, но онзи отново натисна главата ми в пясъка, пред очите ми причерня. С две ръце стиснах палката, с последни сили замахнах назад.

Разнесе се вой, който едва не спука тъпанчето ми, Джони Лий отслаби хватката си. Криво-ляво се изправих на крака, паднах, отново станах, като жадно си поемах въздух и чаках светът пред очите ми да престане да кръжи. Противникът ми се гърчеше като настъпен червей, притискаше длан до окото си и крещеше, че е ослепял. Казах си, че трябва да отвлека вниманието му от окото, затова го цапардосах по пищялките и раменете, същевременно споделих какво мисля за хора, които злоупотребяват с жени в нетрезво състояние. Междувременно Ърл си беше плюл на петите и все повече набираше скорост. След като ръката ми отмаля, позволих на Джони Лий да изпълзи встрани, отвратено сбърчих нос — той оставяше слузеста следа от телесни течности.