Джак Кърли - Един от 100

Стори ми се, че чувам гласа й: „Вярвам ти, Карсън.“

Да му се не види, защо не разполагах с магически жезъл?

Няколко минути след осем се изкачих по дървените стъпала към моя наколен дом. Пътьом се отбих да купя провизии, с които да заредя празния хладилник, взех и тонизиращи напитки, които трябваше да пречистят организма на Ейва и да я предпазят от обезводняване. По препоръка на бившия ми партньор Мечока се снабдих и с куп витамини. На път за вкъщи му се обадих да попитам какво да очаквам от Ейва. Той ми отговори, цитирайки заглавието на почти забравен спагети-уестърн — „Добрият, лошият, грозният“. Добави, че за съжаление човек си има бая ядове с последните двама, преди първият да вземе надмощие.

Вратата на спалнята беше затворена, реших, че гостенката ми отново е заспала. Кухненските шкафчета бяха отворени, вероятно беше търсила алкохол. Добре, че бях складирал всички бутилки в багажника на колата ми. Почуках, но след като никой не ми отговори, открехнах вратата. Ейва я нямаше. Проверих в другите стаи, дори в дрешниците. От нея нямаше и следа. Липсваше и още нещо — шейсет долара от чекмеджето на бюрото ми. Вместо тях намерих салфетка, върху която с нечетлив почерк бе надраскано: „Ще ти върна заема.“

Телефонът иззвъня.

Стомахът ми се преобърна — сигурно се обаждаха местните полицаи. Намерили са Ейва да обикаля по улиците и ме търсеха да потвърдя версията й. Но дори да са я арестували, вероятно щяха да я освободят, ако гарантирам за нея. Вдигнах слушалката:

— Карсън Райдър.

— Здравей, скъпи братко. Не е за вярване, че един от тъпите пазачи пак си загуби мобилния телефон. Обаче този съм го скрил на едно много тайно място. Модерните апаратчета са толкова малки, че ако ги увиеш в найлон и ги напъхаш в…

— Ще ти се обадя по-късно, Джереми. Случи се нещо, с което трябва веднага да се занимая.

— НЕ! НЯМА! ЗАТВАРЯШ всеки път, като ти се обадя!

— Не те лъжа. Един приятел е в беда.

— О, ясно! — Той снижи глас и просъска: — Приятел или приятелка?

— Има ли значение?

— Тя ще почака. Жените ВИНАГИ ОЦЕЛЯВАТ, Карсън. Ще бъде жива дълго след като хлебарките са пукнали от радиацията. Не искай помощ от жена и всичко ще бъде наред.

— Прекъсвам, Джереми! — Понечих да затворя телефона.

— НЕЛСЪН И ДЮШАМ, КАРСЪН! — изкрещя той. — КЪДЕ Е ЯРОСТТА, БРАТКО?

Отново притиснах слушалката до ухото си.

— Здрасти, Карсън, добре дошъл обратно. Чета вестниците. Бяха пълни с дописки за безглавите близнаци, докато сапунената опера с дъщерята на пастора завладя вниманието на обществеността. Научих само, че убитите са били обезглавени. Не се споменаваше за огнестрелни рани, за трупове, накълцани с брадва, или направени на пихтия с бейзболна бухалка. Наистина ли нямаше страст, братко?

— Престани! Вманиачил си се по тези убийства, Джер…

— ВМАНИАЧИЛ СЪМ СЕ, ТАКА ЛИ? Грешиш, драги. Дори нямам достатъчно информация, защото ти СИ ТРАЕШ! — Замълча за миг, после заговори почти равнодушно като преподавател, който чете лекция: — Когато споделяш с мен, скъпи братко, имам възможност да напусна — в преносния смисъл, разбира се — затвора, в който съм натикан, да виждам пътеките през твоите очи. Ах, колко хубаво ще бъде да съм свободен, както когато се занимаваше с добрия ни познат Джоуел Ейдриан! Рекох си, че може да ти помогна да се ориентираш по обърканите пътеки. Също като едно време, нали, скъпи братко? Приемам мълчанието ти като утвърдителен отговор. — Той заговори с треперещия глас на старица: — Разкажи на уморената стара пътешественичка за труповете, Карсън. Моля те от сърце.

Въздъхнах, погледнах часовника си. Каза си, че ще му отделя една минута, нито секунда повече.

— Убийствата бяха някак… безразлични — промърморих.

— Божичко, колко си умен, момчето ми. Обаче правилната дума не е безразличие, а страст. КРЪВ! СТРАХ! СЕКС! ОГЪН! ТРЯБВА да има страст, Карсън! Ухапвания. Порязвания. Или мънички парченца плът, отрязани и оставени някъде да изсъхнат. СПОМЕНИ!!! Имаше ли думи, написани върху труповете? Послания? Липсваше ли пръст или примерно пенис? КЪДЕ Е СТРАСТТА, КАРСЪН? Любов или омраза, радост или гняв… или и двете, само не БЕЗРАЗЛИЧИЕ! — Той запя като изпълнител на блусове от четирийсетте: — Обърни внимание на позитивното, отхвърли негативното, не се отклонявай от целта. — Млъкна, сякаш очакваше да заръкопляскам.

— Смятаме, че „страстта“, както я наричаш, е била проявена другаде. Че убиецът е изкарал гнева си върху главите.