Джак Кърли - Един от 100

Хари вдигна ръка, притисна един до друг палеца и показалеца си:

— Ей толкова оставаше изобщо да ни отстранят от разследването!

— Скуил няма да посмее.

— Леле, колко си задръстен! Не само, че ще посмее, ами усилено работи по въпроса. Дърпа те за опашката, ти реагираш като непослушно пале, той веднага докладва на Хайръм, че си непокорен досадник, на когото веднъж е излязъл късметът, та е хванал убиеца, но сега само пречи на работата. Представям си как началникът кимва и казва: „Постъпи както смяташ за необходимо, Терънс.“

— Ако ни даде свобода на действие, ще пипнем мръсника.

Хари само забели очи.

— Имам усещането, че Скуил не иска престъпникът да бъде заловен — добавих.

— О, да, иска! Обаче иска и да командва парада, а накрая да си припише всички заслуги. Ще те светна за нещо, което може би ще те изненада, Карс — не си единственият детектив в полицията.

— Убийствата определено са извършени от психопат, което означава, че трябва да бъдат разследвани от СОППЛ. Тоест от нас двамата.

— Ти чуваш ли се какво говориш? Слез на земята, Карсън. В тази игра правилата се диктуват от Скуил.

— Именно за правилата говоря. В наръчника пише, че…

— Ако е написано, че по обяд ще валят голи мацки, ти ще си вземеш мрежа, за да ги уловиш, така ли?

Дръпнах чекмеджето само за да го затворя с трясък. В този момент позвъни вътрешният телефон. Обаждаше се дежурният:

— Търси те някой си Джърси, Хари. Твърди, че си искал да разговаряш с него.

Хари се обърна с гръб към мен, притисна слушалката до ухото си. Предположих, че го търси старият Поук Тренари, чистач в сградата на общината. Няколко пъти, докато бях тази огледална цитадела, бях виждал как партньорът ми придърпва в някой ъгъл стареца, който неохотно прокарваше бърсалката по коридорите, за да го „издои“ набързо.

Хари затвори телефона и процеди:

— Мамка му!

— Мамка му на какво? На отбора на „Янките“ ли? Или на вражеските торпеда?

— Смятах, че след като Хайръм ще се пенсионира през септември, тогава ще бъде избран и заместникът му. Ама че съм тъп, забравих, че е необходимо време за подготвяне на терена! Оказва се, че заместникът ще бъде избран на следващата сесия на общинския съвет. Разбира се, няма да има гласуване, но общинарите ще обсъдят кандидатите и ще се спрат на някого, а официалното съобщение ще бъде направено след няколко седмици.

— Кога ще се състои неофициалната коронация?

— След осем дни.

— Осем дни ли? Не е чудно, че непрекъснато ни подрязват крилата.

— Много си схватлив, братко. Дотогава Скуил ще ни държи под похлупак. После няма да има значение. Предполага се, че той вече ще бъде заместник-началник.

— Според Поук каква е вероятността това да се сбъдне?

Всеки, който е пристрастен към политическите интриги, малко или много е параноик. Хари се огледа да се увери, че никой не насочва микрофон към нас.

— Никой не бива да разбере за това — прошепна.

Плеснах се по челото:

— Тю, да му се не види! Дан Радър дава петдесет бона да разбере какво е научил Поук, докато рови из чувалите със сметта на общината.

Хари въздъхна:

— Кажи му, че вероятността е пет към три в полза на Плакет… и че Скуил като пиявица се е вкопчил в него.

— Така значи! Цели девет дни ще ни държат настрани от разследването на Нелсън! Добрият капитан се застрахова да не би да ни излезе късметът и да пипнем убиеца, което ще доведе до изравняване на шансовете на двамата претенденти, така ли?

— Скуил се цели по-високо, Карс. Дори парите не го интересуват.

— Кажи го на следващата жертва на господин Кътър.

Хари въздъхна и заяви, че отива за кафе. Наблюдавах го как заобикаля бюрата — вървеше бавно, за да има повече време за размисъл. Върна се след три минути, по изражението му разбрах, че е взел решение.

— Както вървят нещата, явно ще свършим цялата работа, а други ще оберат лаврите. Навит ли си?

— Че и сега правим същото. — Станах, запретнах ръкави. — Да им натрием носовете, че да не носят барети.

Той поклати глава:

— Не те бива да ми подражаваш, братко. Римите трябва да са смислени.

Управителят на сградата Бриско Шелтън не остана очарован, че го обезпокоих, докато гледаше телевизия; излъчваха порно опера, ако се съди по звуците, долитащи от стаята му — басова синтетична музика и вой, прекъсван от пъшкане. Върнах се, защото имах усещането, че при вчерашния обиск сме пропуснали нещо. Хари обикаляше града и повторно разпитваше приятели, познати и делови партньори на Дюшам. Той се занимаваше с каквото ни бяха наредили, аз — с каквото се надявахме да ни отведе до убиеца. Длъжни бяхме да опитаме още веднъж, преди хипопотамът Уоли да изпотъпче всички улики. Ако Скуил разбереше, щеше да ни изхвърли като крастави кучета — следващата ни работа щеше да бъде на петролна сонда, аз щях да подавам на Хари инструментите.