Джак Кърли - Един от 100

Скуил продължи:

— Една от причините разследването да тъпче на едно място, е липсата на координация и комуникация.

— Извинете, сър — обадих се, — но всяка сутрин провеждаме оперативки.

Той запрати на масата своя набор от документи:

— Другата причина е, че не мога да кажа две думи, без да ми противоречиш, Райдър.

— Не ви противореча, а ви обръщам внимание на факт, който може би е убягнал от просветеното ви внимание.

— До гуша ми дойде от тъпите ти хитрости!

Хари ме настъпи под масата и каза:

— Слушаме ви, сър.

Скуил изчака, докато тишината стана почти потискаща, едва тогава благоволи отново да заговори:

— Всички се занимават с едни и същи задачи. Необходимо е да се „специализираме“. Всеки екип трябва да се заеме с част от мозайката и да я разнищи…

Понечих да го прекъсна, но партньорът ми отново ме настъпи. Капитанът посочи своите листове:

— Както вече казах, ще преразпределя задачите. Нотилъс и Райдър ще отговарят само за случая Дюшам. Искам да знам имената на всички, с които той е общувал през последните шест месеца, с какво се е хранил, с кого се е чукал насън и наяве.

Вкопчих се в ръба на масата, заповтарях си на ум: „Успокой се! Дишай дълбоко!“

Скуил продължи:

— Разследването на убийството на Нелсън ще продължи по същия начин, но за него ще отговаря сержант Далър.

Идваше ми да изкрещя: „Уоли Далър ли?“, но Хари предугади намерението ми и прошепна:

— Успокой топката, Карс.

Харесвах Уоли. Той беше всеобщ любимец, винаги ни разсмиваше, защото запасът му от неприлични вицове беше неизчерпаем. Само дето, меко казано, беше като кон с капаци; възложи му да огледа шосе и той ще ти съобщи броя на чертите, образуващи разделителната линия между платната, нищо повече. Според мен разследването на случая Нелсън изискваше повече въображение, за да се свържат „невидимите нишки“ — защо убиецът е избрал като първа жертва човек с изкривена психика, защо са били откраднати изрезките от вестници. Уоли не разбираше бъкел от психология, знаеше само да разказва вицове, които започваха примерно така: „Срещнали се пастор, равин и проститутка…“

— Извинете, че се намесвам, сър — казах, — но с Хари вече разговаряхме с хора, които са били близки с Нелсън. Вървим по следи, които биха могли…

— Именно в това е проблемът! Прекалено сте се сближили с тези хора — както се казва, гледате дървото, а не виждате гората. Искам нов поглед върху нещата.

— Нов поглед ли? Тоест да се започне от самото нача…

— Вие тъпчете на едно място! — прекъсна ме той.

— При разследването на случая Ейдриан работех по улики, свързващи жертвите, за да установя…

— Марш навън, Райдър!

— Казахте, че с Хари тъпчем на едно място. Ако обичате, обяснете какво имате предвид.

— Веднага напусни, Райдър! Работата ти по разследването приключи!

— Нищо не е приключило, докато не заловим убиеца! — От гняв гласът ми прегракна.

— Излез — прошепна ми Хари.

— Пречиш ми да работя, Райдър — процеди Скуил. — Започна ли да говоря, все ме прекъсваш, изтъкваш грешките ми. Няма да търпя неподчинението ти, господинчо! Махай се от очите ми, докато не съм ти отнел значката!

— Неподчинение ли? Ако си въобразявате, че…

— Излез, мамка му! — изсъска Хари.

Смачках на топка листа с новите ми задачи, хвърлих го на масата, на излизане треснах вратата. Седнах зад бюрото си и зачаках. Партньорът ми се появи след пет минути. Не го изчаках да седне, а гневно възкликнах:

— Уоли! Този тъпанар възложи разследването на Уоли Далър! Явно иска да отклони вниманието ни от Нелсън. Интересно защо.

Той се тръсна на стола, притисна юмруци до слепоочията си.

— Стегни се, Хари! Ако му позволим да…

— Млъкни, Карсън. Почти оглушах от теб, дай ми малко почивка.

— О, да, почини си, а онзи ще продължи да реже глави.

Хари удари с юмрук по бюрото, разхвърчаха се писалки и хартийки:

— За малоумен ли ме мислиш? Смяташ ли, че не ми пука? Въобразяваш си, че си единственото ченге в града, а? Дами и господа, запознайте се с великия и непогрешим Карсън Райдър, дето като на шега залавя разни серийни убийци!

Махнах към заседателната зала:

— Защо през цялото време мълча като пукал?

Той процеди през зъби:

— Кой си ти, че да ми казваш кога да говоря?

— Защо не ме подкрепи?

— Поради същата причина, заради която не залагам на трикраки коне.

— Опитвах се да го накарам да не ни отстранява от случая Нелсън. Убеден съм, че той е ключът към убиеца, че именно от него кълбото ще започне да се размотава…