Джак Кърли - Един от 100

— Търся една жена… — креснах, за да надвикам крясъците на солиста на една „хеви метал“ група от осемдесетте, изпълняваща музика за хора с оперирани мозъци.

— Всички търсим по някоя жена, приятел — прекъсна ме Спайк.

Усмихнах се:

— Висока е около метър и седемдесет, стройна, с кестенява коса, носи тениска…

— „Като девственицааа…“ — Един от работниците затананика прочутото парче на Мадона, колегите му се захилиха. Това заведение беше същински комедиен театър.

— Важно е — настоях. — Боя се, че се е забъркала в неприятности.

— Ако ти си й гаджето, със сигурност е загазила — заяви Спайк.

Не съм от хората, които „сгряват бързо“, но рано или късно пред очите ми проблясва. Тъй като първото ми посещение за деня беше при Клеър, бях се издокарал с костюм и вратовръзка. Видът ми беше предизвикал класовата омраза на хитреците в бара. По принцип подобно явление е рядкост, защото на острова живеят предимно богаташи, но когато се случи, може да стане много напечено. Има два изхода — да се сбиеш или да се престориш на непукист. Реших, че вторият начин е по-бърз. Извадих от портфейла си петдесетдоларова банкнота, оставих я на бара, притиснах я с длан, усмихнах се стеснително:

— Не ми е до майтап, момчета. Важно е. Знаете как е с жените — настъпиш ли ги по мазола, пламват като кибрит. Накратко, скарахме се, а тя побягна. Ако ми помогнете, черпнята е от мен.

Неочаквано „хитреците“ бяха поставени пред избор — да продължат да се гъбаркат с мен и да загубят петдесетачката или да се натряскат до козирката с парите, които са им паднали от небето. Накрая Спайк явно разсъди, че ще спечели най-много, защото банкнотата ще се озове в касата му, затова неохотно избърбори:

— Твоето пиленце удари няколко чашки, после духна на едно друго място. Бая беше зачервила гребена.

— Къде отиде?

— Тръгна с братята Гаст. Моторницата им е на…

— Знам къде е. — Хукнах към вратата, а тримата работници през глава започнаха да си поръчват напитки. Преди да изляза, Спайк се провикна:

— Не се забърквай с тях, приятел. Ще ти вземат скалпа и ще се изтропат в него.

Срещу такса от над двеста долара в зависимост от сезона, можете да си организирате „чартърен риболов“.

В таксата са включени моторница и услугите на компетентен капитан, който знае най-добрите места за риболов. Ако не разполагаш с толкова пари, плащаш шейсет долара за пътуване с „екскурзионно корабче“ и получаваш местенце на палубата редом с още стотина туристи, двайсет процента от които са прекалили с бирата, страдат от морска болест и се скъсват да повръщат. По закона за всемирната гадост винаги попадаш сред тях. Братята Гаст притежаваха старо корито, наречено „Пияният моряк“, което се ползваше с най-лоша слава сред екскурзионните корабчета на острова. Туристите не го знаеха, затова двамата Гаст криво-ляво се изкарваха прехраната, като закарваха мераклиите на няколко километра от брега и им връчваха пръчки за риболов, които причиняваха на кандидат-риболовците леки телесни повреди или направо се разпадаха в ръцете им. Ако клиентът пожелаеше да вземе уловената риба, братята го одираха яко за няколко бучки лед и найлонова торбичка. „Пияният моряк“ винаги се връщаше в пристанището на буксир, теглен от катера на бреговата охрана. Подозирах, че хитрите собственици инсценират повреда на двигателя, за да спестят гориво. Така или иначе който веднъж бе пътувал с „Пияният моряк“, повече не стъпваше на борда му.

Двамата Гаст бяха дори по-мръсни и грозни от старото си корито, по-неморални от акули. Живееха в един бордей на сушата, но ежедневно идваха на острова, за да подмамят наивниците, които още не им бяха сърбали попарата.

Корабчето им беше закотвено до брега, където имаше полянка за пикник с дървени маси и скамейки. На жълтеникавата светлина на фенера, закачен на телефонния стълб, видях движещи се силуети. Вонята на развалена риба беше нетърпима. Изключих фаровете, оставих колата на паркинга, тичешком изминах стотината метра до полянката. Ейва седеше на дървената маса и пиеше водка „Дарк Айс“ направо от бутилката. Моята тениска беше прекалено къса да прикрие голотата й. Джони Лий Гаст, грубоват исполин, който сигурно тежеше над сто килограма, беше сложил на бедрото й мечешката си лапа. Брат му Ърл — самохвалко и глупак, се облягаше на нея и смучеше бирата си толкова шумно, че сякаш правеше гаргара.

— Купонът свърши! — извиках.

Ейва се обърна към мен, закачливо се усмихна: