Джак Кърли - Един от 100

— Не искам да се срещам с никого! Ти провали живота ми. Веднага ме закарай вкъщи!

— Няма да мръднеш от тук, докато не обещаеш да се срещнеш с Мечока. — Нямаше гаранция, че тя няма да откаже, след като е дала обещание; все пак интуицията ми подсказваше, че съм избрал правилния подход.

— Как не! Ще повикам такси.

Подадох й мобилния телефон. Тя се опита да набере номера, гневно възкликна:

— Не работи!

— Извадих батериите. Другия апарат заключих в дрешника.

Приведох се да избегна удара, телефонът профуча над мен, удари се в стената, отломки от пластмаса се разхвърчаха като шрапнели.

— Ще отида в полицията и ще се оплача, че ме задържаш насила! — изплака Ейва.

— Поръчай руло „Стефани“.

— Какво?!

— Храната в затвора се доставя от ресторант „Уиндбрейкър“. Специалитетът на заведението е руло „Стефани“.

— Ти май не чуваш какво говоря. Ще се оплача от теб!

Засмях се:

— Сладурче, ще се намерят куп свидетели, които снощи са те видели да обикаляш баровете като пияна проститутка. Ченгетата дори няма да те изслушат, камо ли да ти повярват. О, за малко да забравя — имаме и показанията на таксиметров шофьор, който ще потвърди, че не си могла да му платиш, за сметка на което един барман ще разкаже как си пръскала пари за пиене. Помниш ли че открадна шейсет долара от чекмеджето ми? Няма да се учудя, ако си забравила, типично е за алкохолиците. — Разбира се, пропуснах да спомена бележката, която ми беше оставила.

Тя отвори уста, затвори я, все едно беше риба на сухо, накрая изсъска:

— Долен предател!

— Има два начина да си отидеш вкъщи, Ейва. Да обещаеш, че ще ми се подчиняваш, или… — Хванах ръката й, внимателно я разгледах. — Хм, палецът ти не е наранен. Ако някак се добереш до шосето, може би някой ще те качи на „стоп“.

Тя издърпа дланта си:

— Тъкмо това ще направя, умнико! — Помъчи се да стане, но вероятно й се зави свят, защото се облегна назад.

Заизброявах възможностите:

— Първо, искаш да се върнеш вкъщи. Второ, аз искам да се срещнеш с Мечока. Трето, настоявам да обещаеш, че ще го сториш.

— Искам да си отида у дома веднага!

Мечока ме беше предупредил, че изпусна ли я от очи, отново ще посегне към чашката — за нея алкохолът бе средство да потисне болката и вината. Ролята, която играех, не ми беше по сърце, чувствах се като мръсник, но той ме предупреди да проявя твърдост. Каза още, че ако Ейва отново се напие, няма да е в състояние да отиде на работа в понеделник. Накратко, тя бе притисната до стената.

— Искам да се махна от тук веднага!

Посочих вратата:

— Прав ти път. Маршрута го знаеш от снощи. Чакай. Не си спомняш какво си правила снощи, така ли? Ще ти разкажа кратка история. Нашата красива млада лекарка, издокарана с тениска, облечена на голо, снощи обикаляла долнопробните барове. Накрая попаднала в компанията на братята Гаст — най-долните и неморални типове в радиус от петстотин километра. Заварих я да седи разкрачена на маса за пикник, Ърл Гаст си играеше с циците й, но тя не му обръщаше внимание, защото беше пияна до козирката. Тримата се готвеха да направят нощна разходка с лодка. — Погледнах я в очите. — Знаеш ли каква щеше да бъде цената на разходката? Цяла нощ щеше да я плащаш.

Тя стисна клепачи, сълзи се стичаха по страните й. Заслушах се в шума на прибоя, измина почти минута, докато Ейва проговори.

— Обещавам! — процеди гневно. — Знаех, че се гневи на себе си, не на мен. — Ти победи.

— С теб не се състезаваме — промълвих. — В един отбор сме.

Тя заяви, че са й необходими петнайсетина минути, и се затвори в спалнята си. Прекалено късно се досетих, че може би там е скрила бутилка с алкохол. Дръпнах завесите в дневната и в трапезарията, светлината нахлу през прозорците. Мебелите бяха от различни периоди, като се започне от деветнайсети век до наши дни, нито един не се „връзваше“ с другите. На стените имаше репродукции на творби от Ван Гог, на които бяха изобразени полята и цветята на Франция, плюс две копия на прочутите „Лилии“ на Моне. Забелязах няколко произведения тип „скулптурна живопис“ от непознат художник — абстрактни птици от коприна и разноцветно фолио, застинали във времето.

Претършувах шкафовете в кухнята, докато намерих голяма бутилка с водка „Дарк Айс“, пълна до половината. Липсваха приспособления за приготвяне на коктейли, нямаше нито една бутилка с ликьор, вино или бренди за отпразнуване на тържествени събития, само стопроцентов спирт, гарантиращ бързо замъгляване на съзнанието. Излях алкохола в умивалника, върнах бутилката в шкафа.