Джеймс Туайнинг - Черното слънце

— Вижте — прекъсна го по-младият, — моля да ми простите, но мисля, че е дошъл моментът за… по-драстични мерки. Вече не е достатъчно да разчитаме на провидението и на некомпетентността на другите.

— Какво искаш да кажеш?

— Кърк успя да стигне от Вайсман до Ламерс само за няколко дни, а ние се опитваме да направим обратното от три години. Той откри витража, за чието съществуване ние не знаехме. Освен това Кърк се свърза с Лаше. Каквото и да мислите за него, Лаше знае повече от всеки друг за онзи период. Смятате ли, че ще мине много време, преди Кърк да започне да свързва нещата и да му провърви?

— А Касий? — намусено попита по-възрастният. — Намерихте ли поне него?

— Не. — По-младият поклати глава и отмести поглед. Покрай тях изприпка куче, после спря и си свърши работата по средата на чакълената пътека. Стопанинът му вървеше след него, пушеше, бъбреше по мобилния си телефон и старателно пренебрегваше табелките, които му казваха да държи кучето си на каишка и да почиства след него. — Засякохме го снощи в Мюнхен, но се измъкна. Изглежда, вече не действа сам.

— Имаше право да ми се обадиш да се срещнем — с нежелание призна възрастният мъж. — Ако разберат какво има долу, това ще ги направи още по-решителни. Трябва да вземем мерки. Събитията излизат от контрол. Ако не действаме веднага, може да стане късно.

— Какво да предприемем?

— Витражът трябва да бъде унищожен.

— Очевидно. А Кърк?

— Трябва да се справим с всички — Кърк, колегата му и с всички, с които влизат във връзка. Намерете ги и ги убийте. Не можем да си позволим да поемаме повече рискове.

Випкинген, Цюрих

8-и януари — 09:35

Том спа неспокойно. Предложените от Дхута канапета бяха удобни, но свръхвъзбуденото му съзнание го държа буден до малките часове и после отново го стресна няколко минути след шест. Ренуик, Вайсман, Ламерс, Белак? Каква беше връзката между тях? Какво знаеха за Ордена? Известен ли им беше символът му — черното слънце?

Накрая — вече не беше в състояние да понася хъркането на Арчи — стана, изкъпа се и се облече.

Изчака до девет и половина и събуди Арчи с чаша кафе. Арчи замърмори недоволно, че го бил събудил толкова рано: той спеше до обяд и рядко идваше в офиса сутрин, но после работеше до полунощ и дори до по-късно. За Кърк обаче нещата стояха точно на обратно.

— Закъде си се разбързал? — упрекна го Арчи и се уви в завивките, като крепеше чашата кафе.

— Снощи успях да се свържа с Търнбул и му обясних какво сме открили. Той се съгласи да изпрати ръката на Вайсман по медицински куриер рано днес. Вече би трябвало да е тук.

— Изкарваш ме от леглото заради някакъв си куриер! — запротестира Арчи.

— Не ми казвай, че си спал удобно на това нещо. — Том ритна канапето, от което се вдигна облак прах.

— Имаш право — с нежелание се съгласи Арчи.

Някъде прозвуча звънец и след секунди се появи Радж.

Мустаците му бяха пригладени, а косата му блестеше от душа. Държеше броеница с кехлибарени мъниста и нервно ги премяташе.

— Добро утро, господа — каза и им кимна поотделно. — Надявам се, че сте спали добре. А сега, моля да ме извините, но изглежда имам посетител.

— Мисля, че е за мен — каза Том.

— Така ли? — В гласа на Дхута се долови безпокойство.

— Трябваше да ми донесат нещо и обясних как да намерят задната врата. Не се тревожи — добави Кърк, като видя изражението на Радж. — Може да им имаш доверие.

— Дал си този адрес на някаква куриерска фирма? — Арчи се изсмя. — Какво им каза? Втората тухла вдясно и после направо?

— Нещо подобно — усмихна се Том и отново се обърна към Дхута. — Съжалявам. Трябваше да ти кажа вчера, но не исках да те безпокоя излишно.

Радж махна с ръка, но сковаността на раменете му показа, че е малко притеснен. За съжаление при дадените обстоятелства това беше неизбежно.

— Щом казваш, че мога да им имам доверие, това ми е достатъчно. Ще отида да отворя.

Арчи стана и се прозя. Беше по сини боксерки и бяла тениска. Том осъзна, че може би едва за втори път го вижда без костюм — изглеждаше някак странно.

През отворената врата се чуха гласове — единият на Радж, а другият женски — и Арчи изненадано вдигна глава.

— Насам, моля — каза Дхута.

След секунда в стаята влезе Доминик, безупречна както винаги. Русите й коси бяха вдигнати и пристегнати със сребърна шнола. Арчи грабна чаршафа да се скрие.

— Добро утро, Доминик. — Том я целуна за поздрав по двете бузи.