Джеймс Туайнинг: Черното слънце

— Да отидем да пийнем по едно.

— Не по едно. По няколко — усмихна се Арчи и хвърли цигарата си. Тя горя няколко секунди, после припламна и угасна.

Болница „Брудер“, Падерборн, Германия

13-и януари — 15:21

— Кой е той?

Медицинската сестра беше застанала до дебелото стъкло за наблюдение на стаята. Лекарят до нея сви рамене и зашепна в ухото й. Ноздрите му се разшириха, когато се наведе към гладката й шия и вдъхна парфюма й.

— Не искат да кажат. Полицаите го докараха с другия снощи.

— Какво им е? — Тя го погледна с любопитство.

— Този е прострелян в гърдите и не е отворил очи, откакто го докараха. Другият имаше многобройни рани от наръгване с нож.

— Имаше?

— Почина рано сутринта.

Очите й се разшириха.

— Сбили ли са се?

— Така се предполага. Но искаш ли да знаеш нещо наистина странно? Този тук има протеза на ръката. Един от санитарите я издърпал, докато го пренасяли от носилката на леглото. Едва не получил инфаркт.

Медицинската сестра се засмя, после виновно прикри смеха си с ръка на устата.

— Сериозно?

— Да. — Лекарят кимна енергично, радостен, че след три месеца неуспешни опити най-после е привлякъл вниманието й. — А видя ли колко много американци пристигнаха?

— Да.

— Чух, че били от… — Той огледа коридора и продължи: — От ФБР. Не пускат при него никого, без да го проверят?

— Мислиш ли, че е някаква важна клечка? Известна личност?

— Знаеш ли кой мисля, че е? — Лекарят й намигна заговорнически.

— Кой? Тя нетърпеливо се вторачи в него.

— Елвис Пресли. Най-после са го открили тук, в Падерборн. Работел е в железария и е имало престрелка, докато се опитвали да го задържат.

— Голям си шегаджия — изкикоти се тя и игриво го плесна по рамото.

Отново се обърнаха към стъклото, единственото легло, апарата за командно дишане и монитора за следене на сърдечната дейност.

— Искаш ли кафе? — попита лекарят.

— С удоволствие. — Сестрата се усмихна.

Тръгнаха по коридора.

Стаята беше осветена само от редиците техника за наблюдение и поддържане на живота. Екраните сияеха в зелено. Непрекъснато проблясваха предупредителни лампи. Чуваха се и два отличителни звука — съскането на апарата за поддържане на дишането и бавното ритмично пиукане на монитора за сърдечната дейност.

Изведнъж клепачите на Ренуик потрепнаха и очите му се отвориха.

$source = Моята библиотека

$id = 37835

$book_id = 8112

На 29 януари 1863 г. полковник Патрик Едуард Конър и двеста доброволци от Кемп Дъглас в Солт Лейк Сити нападат бивак на индианското племе шушони. Загиват 250 индианци, в това число 90 жени и деца. — Б.пр.

Добър вечер, господине (нем.). — Б.пр.

Да (нем.). — Б.пр.

Добър ден (нем.). — Б.пр.

Елате (нем.). — Б.пр.

Петима мъже. Навън. Задават въпроси (нем.). — Б.пр.

Добре (нем.). — Б.пр.

Бързо (нем.). — Б.пр.

Уиски. Без лед. Благодаря (нем.). — Б.пр.

По дяволите (фр.). — Б.пр.

Добро утро, господа (нем.). — Б.пр.

Ermitage (фр.) — място за уединение. — Б.пр.