Джеймс Туайнинг: Черното слънце

— Чертеж къде са поставени експлозивите. Номерирани са от едно до четири. Изглежда, във всеки тунел има по два, на входа и до пещерата.

— Искаш да кажеш, че ако взривим вътрешните, ще затворим пещерата от двата края?

— Не съм експерт по експлозивите — отвърна Арчи, — но и аз мисля така.

— Добре. Да се махаме оттук и да ги взривим. Не можем да позволим на Фьолц да изнесе урана.

Ренуик, който досега мълчаливо беше наблюдавал събитията, извика:

— Томас, мое скъпо момче, нали няма да ме оставиш тук?

— Няма ли? — сухо каза Кърк. — Само стой и гледай.

— Но те ще ме застрелят!

— Хубаво. Ще ми спестят труда — рече Арчи.

Ренуик не му обърна внимание и се вторачи в очите на Том.

— Ако не ми помогнеш, все едно ти ще натиснеш спусъка. Не го прави, Томас. Замисли се за времето, когато бяхме заедно. И как се разбирахме.

— Не го слушай, Том — предупреди го Арчи. — Той те омайва. Остави го да гние.

— Отговори на въпроса ми. — Кърк се приближи до Хари.

— Баща ми знаеше ли кой си? Работеше ли с теб?

— Пусни ме и ще ти кажа.

Том поклати глава.

— Не. Не искам да сключвам повече сделки с теб. Това е краят. — Бръкна в джоба му и извади златния „Патек Филип“. — Ще го взема — добави и прибра часовника в якето си.

— Така и така вече няма да ти трябва.

12-и януари — 19:02

Побягнаха по тунела и след няколко минути излязоха от мината. Залегнаха сред дърветата и Том попита:

— Готови ли сте? — Държеше детонатора в дясната си ръка.

Виктор и Арчи кимнаха. Кърк включи устройството и издърпа антената. До всеки бутон блеснаха малки червени светлини.

— Две и три — напомни му Арчи. — Вътрешните. Те ще затворят пещерата. Само две и три.

— Добре.

Том натисна втория бутон. Дълбоко под тях се разнесе грохот и земята се разтресе. От елхите се посипа сняг. От шахтата повя силен вятър и разроши черните коси на Виктор.

— Дай трети — каза Арчи.

Кърк натисна третия бутон. Този път звукът беше много по-силен и се чу по-наблизо. Гърленият рев се засили и от мината излезе облак пушек и прахоляк. Накрая димът се разсея и те се приближиха до входа.

— В теб ли е предавателят, Виктор? — попита Том. — Трябва да се обадим на Доминик и да проверим дали е успяла да слезе до хижата и да повика помощ.

Рускинята извади предавателя си и му го подхвърли. Том го включи и въведе кода, за да го настрои на предварително уговорената честота. И в този момент прогърмя изстрел.

Том инстинктивно се хвърли на земята и изпълзя зад една скала. След секунди Арчи допълзя при него. В снега край тях се забиха още два куршума.

— Къде е Виктор? — обезпокоено попита Кърк.

— Не знам — задъхано отвърна Арчи.

Том подаде глава иззад скалата и сърцето му се сви. Виктор лежеше на двадесетина метра от тях и го гледаше.

— Улучили са я — изръмжа Кърк и ядосано удари с юмрук по земята.

— Жива ли е?

Том я погледна пак. Тя бавно вдигна ръка и отвори уста, но не се чу звук.

— На ръба е. — Покрай главата му прелетя куршум и той се наведе точно навреме, за да избегне следващия. Над тях изригна фойерверк от сняг. — Кой стреля, по дяволите? Как се е измъкнал?

Арчи надникна от другата страна на скалата.

— Хехт. Стреля от дупката.

— Хехт? Мамка му! — Том се прокле, че не го бе завързал. — Какво ще правим сега?

— Уместен въпрос — отбеляза Арчи. Около тях се посипа поредната канонада от куршуми. — Каквото и да предприемем, трябва да действаме бързо, преди Хехт да е разбрал, че нямаме оръжие. Тук сме удобна мишена.

— А четвъртият експлозив?

— Какво?

— Нали каза, че четвъртият експлозив е поставен до входа? Ако го взривим, ще погребем Хехт.

— Къде е детонаторът?

— У Виктор. Тя ми го взе, когато ми даде предавателя.

— Добре. Аз ще отвлека вниманието му, а ти издърпай Виктор на безопасно място и вземи детонатора.

— Няма да стане. Твърде опасно е.

— Не е по-опасно, отколкото да чакаме Хехт да дойде и да ни гръмне. А в това време кръвта на Виктор да изтече.

— Добре — с нежелание се съгласи Том. — Но ти не се показвай.

— Не се тревожи — ухили се Арчи.

И се надигна, скочи и хукна към най-близкото дърво. От входа на мината мигновено се разнесе автоматичен откос. Куршумите засвистяха във въздуха, забиваха се в дърветата, съскаха в снега. В същото време Кърк се претърколи до другата страна на скалата и запълзя към Виктор. Петте секунди, за които стигна до нея, му се сториха цяла вечност.

Стрелбата внезапно спря. Том уплашено надзърна към входа на мината. Хехт го гледаше. Обезобразеното му лице беше разтеглено в злобна усмивка. Автоматът му беше насочен й готов за стрелба. Кърк замръзна, за миг вцепенен от блестящите му очи, но после забеляза, че от тунела зад Хехт изниква тъмен силует. Държеше нож. Ренуик.