Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

Завих към къщата на Рита. Бях свободен, и свободен от задължения също, защото наистина трябваше да се смята, че Чътски и Дебора трябва да се оставят за известно време да се съвземат. Колкото до доктор Данко, вярно е, че изпитвах някакво прищракване на интерес към среща с него и дори сега бих отделил с радост няколко минути от запълненото си светско разписание за известно наистина качествено установяване на връзка с този индивид. Но бях съвсем сигурен, че тайнствената вашингтонска агенция на Чътски ще изпрати някого другиго да се разправи с него и че въпросното лице със сигурност няма да иска да давам съвети. След като Доукс бе изчезнал, значи се връщах към план А и бях свободен да помогна на Рийкър да се пенсионира по-рано. Който и да трябваше да се занимава сега с проблема на доктор Данко, нямаше да е Възхитително освободеният Декстър.

Бях толкова щастлив, че целунах Рита, когато ми отвори, въпреки че никой не ни гледаше. А след вечерята, докато Рита разчистваше, излязох отново в задния двор и играх на лъженка със съседските деца. Този път обаче имаше особена острота в нея между нас с Коуди и Астор, нашата малка тайна прибавяше към играта допълнителна пикантност. Беше почти смешно да гледам как моите малки хищничета блъскат другите Деца.

След половин час блъскане и нападения обаче стана ясно, че над нас имат значително числено превъзходство още по-потайни хищници — комарите, няколко милиарда отвратителни вампирчета, всички ненаситно гладни. И така, омаломощени от загуба на кръв, с Коуди и Астор се заклатихме към къщата и отново се събрахме край масата за сесия по бесене.

— Аз съм първа — заяви Астор. — И без това е мой ред.

— Мой е — каза Коуди намръщен.

— Неее. И без това вече имам един. Пет букви.

— С — каза Коуди.

— Няма! Глава! Ха! — изрева тя победоносно и нарисува малка кръгла глава.

— Първо трябва да питаш за гласните — казах на Коуди.

— Какво? — попита тихо той.

— А, Е, И, О, У и понякога Ъ, Ю и Я — каза му Астор. — Всеки го знае.

— Има ли Е? — попитах аз и вятърът в платната й малко отслабна.

— Да — отговори тя намусено и написа Е в средата на думата.

— Ха — каза Коуди.

Играхме почти час, докато не им дойде времето за лягане. Прекалено рано моята вълшебна вечер стигна до края си и отново се озовах на дивана с Рита. Но този път бях свободен от шпионски очи и беше лесно да се измъкна от пипалата й и да се отправя към къщи, в собственото си тясно легло, с правдоподобни извинения за партито до късно снощи при Винс и тежката работа, която ме очаква на другия ден. И после бях навън, съвсем сам в нощта, само моето ехо, моята сянка и аз. Имаше още две нощи до пълнолунието и щях да направя така, че да си е заслужавало чакането ми. Тази пълна луна нямаше да прекарам с „Милър сфетла“, а с „Фото Рийкър“. След две нощи най-после щях да освободя Странника, да се потопя в истинското си Аз и да изхвърля просмукания с пот костюм на Нежно предания Декстър на боклука.

Разбира се, първо трябваше да намеря доказателства, но някак си бях съвсем сигурен, че това ще стане. В края на краищата имах цял ден за тази цел, а когато с Мрачния странник работим заедно, всичко сякаш попада точно на мястото си.

Така че изпълнен с такива бодри мисли за мрачно удоволствие, шофирах към своя непретенциозен апартамент и се хвърлих в леглото, за да заспя с дълбокия безкошмарен сън на праведник.

На другата сутрин нахално веселото ми настроение продължи. Когато спрях за понички на път за работа, се поддадох на импулс и купих цяла дузина, в това число и няколко напълнени с крем и с шоколадова глазура — истински екстравагантен жест. Който не остана незабелязан от Винс, който пък най-после се беше оправил.

— Божичко — възкликна той и вдигна вежди. — Бива си те, Всемогъщи ловецо.

— Боговете в гората бяха благосклонни към нас — отговорих. — С крем или с малинов мармалад?

— С крем, разбира се — отговори той.

Денят мина бързо, само с едно повикване за убийство, рутинно разчленяване с градински инструменти. Съвсем аматьорска работа. Идиотът беше опитал да използва електрическа резачка за жив плет и беше успял само да ми създаде много извънредна работа, преди да довърши жена си с ножица за подкастряне. Наистина грозно — и си беше заслужил да го хванат на летището. Добре изпълненото разчленяване е чисто, преди всичко, или поне аз винаги го твърдя. Нито капка окаляна кръв и спечена плът по стените. Това показва поразителна липса на класа.