Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

Разбира се, тя трябваше да мисли и за децата. Конвенционалната мъдрост би казала, че те имат нужда от баща, и в това имаше нещичко, защото какво би станало с мен без Хари? А Астор и Коуди изглеждаха толкова щастливи. Дори ако успеех да накарам Рита да види каква комична грешка е станала, дали децата някога щяха да разберат?

Пиех втората си чаша кафе, когато дойде вестникът. Прегледах главните раздели и с облекчение открих, че ужасни неща продължават да стават почти навсякъде. Поне останалият свят все още не се беше побъркал.

Към седем часа си помислих, че вече е безопасно да се обадя на Дебора по клетъчния й телефон. Отговор нямаше. Оставих съобщение и след петнадесет минути тя ми се обади.

— Добро утро, сестричке — казах и се възхитих, че успях да го кажа жизнерадостно. — Успя ли да поспиш?

— Малко — измърмори тя. — Събудих се вчера около четири. Проследих пратката до едно място в Хаялия. Карах из района почти цяла нощ, търсех бял фургон.

— Ако е оставил пратката по пътя към Хаялия, вероятно е карал от Кий Уест.

— Знам, по дяволите — сопна се тя. — Но какво трябваше да направя?

— Не знам — признах. — Но не пристига ли днес човекът от Вашингтон?

— Не знаем нищо за него — каза тя. — Само това, че Кайл е добър, не означава, че и другият ще е такъв.

Явно беше забравила, че Кайл не се беше показал особено добър, поне пред хората. Не беше направил абсолютно нищо всъщност, освен дето се остави да го хванат и да му отрежат пръста. Но не изглеждаше много дипломатично да коментирам колко е бил добър или лош, така че просто отвърнах:

— Е, ще трябва да приемем, че новият тип знае нещо, което ние не знаем.

— Няма да е много трудно — изсумтя Дебора. — Ще те повикам, когато пристигне. После затвори, а аз се заприготвях да отида на работа.

В дванайсет и трийсет Деб устремено връхлетя в моето скромно убежище до съдебната лаборатория и хвърли на бюрото ми касета със запис. Погледнах я. Не изглеждаше радостна, но това не беше нещо ново.

— От телефонния ми секретар вкъщи — каза тя. — Прослушай я.

Вдигнах капака на служебния касетофон и пъхнах касетата. Натиснах копчето. Лентата изписука високо, после непознат глас каза: „Сержант, ммм, Морган. Нали така? Тук е Дан Бърдет, от страна на… ъ-ъ-ъ… Кайл Чътски каза, че трябва да ви се обадя. Аз съм в района на летището и ще ви се обадя как да се срещнем, когато пристигна в хотела си, който е…“. Появи се скърцащ звук и той очевидно отдалечи микрофона от устата си, тъй като гласът му стана по-слаб. „Какво? О, браво, това е хубаво. Добре, благодаря.“ Гласът отново стана силен. „Току-що говорих с шофьора си. Добре, ще ви се обадя от хотела.“

Дебора протегна ръка над бюрото ми и изключи касетофона.

— Не съм изпращала никого на проклетото летище! И абсолютно сигурно и капитан Матюс също. А ти изпрати ли някого на шибаното летище, Декстър?

— Беше ми свършило горивото.

— Ах, по дяволите всичко! — извика тя. Трябваше да се съглася с анализа й.

— Е, поне открихме колко добър е заместникът на Кайл — утеших я.

Дебора се тръшна на сгъваемия стол до бюрото ми.

— Гаден шибан тип! — изръмжа. — А Кайл е… — Прехапа устна и не довърши.

— Каза ли вече за това на капитан Матюс? — попитах. Тя кимна. — Добре, той ще им се обади. И ще изпратят друг .

— Да бе, страхотно. Ще изпратят някой, който може би този път ще успее да стигне до залата за получаване на багажа. Гадно, Декстър.

— Трябва да им кажем, Дебс. Между другото, кои са те? Казвал ли ти е някога Кайл за кого точно работи?

Тя въздъхна.

— Не. Шегуваше се, че работи за Орегонската гимнастическа академия, но така и не каза какво му е толкова смешното.

— Е, които и да са, трябва да знаят — казах, извадих касетата и я оставих на бюрото пред нея. — Все трябва да могат да направят нещо.

— Защо ли имам чувството, че вече са го направили, и че това е Бърдет? — каза тя. След това прибра касетата и тежко излезе от офиса.

Докато посръбвах кафе и смилах обяда си с помощта на шоколадови сладки, пристигна съобщение за убийство на крайбрежието на Маями. С Анхел Нямам-нищо-общо отидохме с кола до мястото, където беше намерено тяло под прикритието на малка къща на канал, разрушена и сега вдигана отново. Преустройството било временно спряно, понеже собственикът и концесионерът са се съдели. Двама юноши избягали от училище, промъкнали се в къщата и намерили тялото. То беше оставено на дебела пластмасова постелка върху купчина шперплатови плоскости, сложени върху две магарета за рязане на дърва. Някой беше взел мощен трион и чистичко беше кръцнал главата, краката и ръцете. Цялото нещо беше оставено така, с корпуса по средата и частите просто отдалечени по на няколко сантиметра.