Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

Вече бях наистина много изморен и тъй като Дебс още не се беше обадила, реших, че имам пълно право да се прибера вкъщи и да подремна.

Следобедният дъжд започна в момента, в който се качих в колата. Полетях направо по Леджун в сравнително ненатоварения трафик и стигнах вкъщи със само един крясък подире ми, което беше нов рекорд. Влетях вътре и открих, че Дебора е изчезнала. Беше надраскала бележка на реклама „изпрати го по пощата“, че ще се обади по-късно. Изпитах облекчение, тъй като не горях от желание да спя на маломерния си диван. Сгуших се право в собственото си легло и спах непробудно до шест часа вечерта.

Естествено дори могъща машина като собственото ми тяло има нужда от известна поддръжка и когато седнах в леглото, изпитах остра нужда да сменя маслото. Дългата нощ с толкова малко сън, пропуснатата закуска, напрежението и усилията да измисля нещо по-свястно от „хайде, хайде“, което да кажа на Дебора — всичко това си беше взело таксата. Чувствах се, сякаш някой се е вмъкнал в стаята и е натъпкал главата ми с плажен пясък заедно с капачките и фасовете.

Има само едно разрешение при подобно рядко състояние, и то е гимнастиката. Но когато реших, че всъщност най-много ми трябва едно приятно четири-пет километрово бягане, отново си спомних, че маратонките ми не са си на мястото. Не стояха в обикновеното си ъгълче до вратата, не бяха и в колата ми. Това беше Маями, така че беше възможно някой да е нахлул в апартамента ми и да ги е откраднал. А те в края на краищата бяха много хубави — „Ню Баланс“. Но си помислих, че е по-вероятно да съм ги оставил в къщата на Рита.

Дъждът отдавна беше спрял — той рядко трае дори час — и улиците вече бяха сухи и претъпкани с обичайната весело самоубийствена тълпа. Моите хора. Кафявият таурус се мярна зад мен на Сънсет и остана с мен по целия път. Беше приятно да видя, че Доукс се е върнал на работа. Вече бях започнал да се чувствам леко пренебрегнат. Той отново паркира отсреща, докато чуках на вратата. Тъкмо беше загасил мотора, когато Рита отвори.

— Я — каза тя, — каква изненада! — И вдигна лице за целувка.

Дадох й я, като добавих към нея малко допълнително английски, за да позабавлявам сержант Доукс.

— Не ми е лесно да го кажа, но дойдох за маратонките си.

Рита се усмихна.

— Тъкмо обух моите. Погрижил си се да се поизпотим заедно, а? — И отвори вратата по-широко.

— Това е най-хубавата покана, която получавам днес — казах.

Намерих си маратонките в гаража до пералнята заедно с шорти и тениска без ръкави, изпрани и готови за ползване. Влязох в банята и се преоблякох, като оставих работните си дрехи акуратно сгънати на седалката на тоалетната. Само след минути с Рита вече тичахме. Махнах на сержант Доукс, когато минахме край него. Пробягахме улицата надолу, завихме надясно и продължихме покрай близкия парк. Вече бяхме бягали по този маршрут, дори го бяхме измерили като почти пет километра и се бяхме нагодили към общ ритъм на тичане. И така, след около половин час, потни и възвърнали желанието си да се изправим пред предизвикателствата на поредната вечер на планетата Земя, спряхме пред къщата на Рита.

— Ако не възразяваш, аз първа ще взема душ — каза тя. — За да успея да приготвя вечеря, докато се оправяш.

— Задължително — съгласих се аз. — А аз ще поседя тук и ще се отцеждам.

Рита се усмихна.

— Ще ти донеса бира. — След малко се появи, подаде ми една, влезе вътре и затвори вратата. Седнах на стъпалото и отворих бирата. Последните няколко дни се бяха превърнали в замазано петно и бях толкова изцяло изтръгнат от нормалния си живот, че всъщност се наслаждавах на спокойното съзерцание, като кротко си седях и пиех бира, докато някъде в града Чътски се разделяше с излишните си части. Животът кипеше край мен със своите разнообразни удари, удушавания, подкастряния на крайници, но във Владенията на Декстър беше времето на Милър 3 3 Американски проповедник, предсказващ Второто пришествие в близкото бъдеще. Но и марка бира. — Б.пр. . Вдигнах бирата за наздравица към сержант Доукс.

Някъде в къщата чух суматоха. Имаше крясъци и нещо като писък, сякаш Рита току-що беше открила Бийтълсите в банята си. А после входната врата се отвори с трясък и Рита ме сграбчи през шията в задушаваща хватка. Изпуснах бирата и трескаво се замъчих да си поема въздух.

— Какво? Какво съм направил? — попитах. Видях Астор и Коуди, гледаха отвътре, до самата врата. — Ужасно съжалявам, никога вече няма да правя така — добавих, но Рита продължаваше да ме стиска.