Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

— Виждали ли сте някога съседа си? — прекъсна я Дебора. — Човекът, който е направил това? — Ариел я оглежда изучаващо известно време. — Трябва да знам — продължи Деб. — Ще стане отново, ако не го намерим.

— Защо точно ти ме питаш? — осведоми се Ариел чрез сина си. — Това не е работа за теб. Хубава жена като теб трябва да си има съпруг. Семейство.

— El victimo proximo es el novio de mi hermana — казах аз. — Следващата жертва е приятелят на сестра ми. — Дебора ме погледна, но Ариел каза:

— Аааххх! — Цъкна с език и кимна. — Ами не знам какво да ти кажа. Виждах го, може би два пъти. — Сви рамене и Дебора нетърпеливо се наведе напред. — Винаги нощем, никога отблизо. Мога да кажа, че е дребен, много нисък. И мършав при това. С големи очила. Повече от това не знам. Никога не излизаше, беше много тих. Понякога слушаше музика. — Тя леко се усмихна и добави: — Тито Пуенте. — Лазаро ненужно повтори като ехо: — Тито Пуенте.

— А — казах и всички ме погледнаха. — Тя е заглушавала шума — продължих, леко смутен от всеобщото внимание.

— Имаше ли кола? — попита Дебора и Ариел смръщи вежди. После каза:

— Фургон. Стар бял фургон без прозорци. Беше много чист, но имаше много ръждиви петна и хлътнатини. Рядко съм го виждала, но той го държеше в гаража си.

— Не вярвам да си виждала табелката с номера му — казах и тя ме погледна.

— Ама съм я виждала — отговори чрез сина си и протегна ръка с дланта нагоре. — Не за да запомня цифрите, това става само в старите филми. Но знам, че беше от Флорида. Жълта, с карикатура на дете. — Замълча и ме погледна, защото се кисках. Това съвсем не беше прилично и в интерес на истината не го правех редовно, но сега се кисках и не можех да се спра.

Дебора също ме погледна и попита сърдито:

— Какво ти е толкова смешно?

— Табелката — отговорих. — Съжалявам, Деб, но за бога, не знаеш ли какво значи жълта табелка от Флорида? А този тип да има такава табелка и да прави това, което прави… Преглътнах, за да не се разсмея отново, но за целта трябваше да впрегна целия си самоконтрол.

— Добре, дявол да го вземе, какво толкова смешно има в жълта табелка с номер?

— Тя е специална, Деб. Означава: „ИЗБЕРИ ЖИВОТА“.

И тогава, като си представих как доктор Данко разкарва своите гърчещи се жертви, натъпкани с химикали и изрязани толкова невероятно съвършено, че да останат живи, се изкисках отново.

— Избери живота — повторих.

Наистина исках да се запозная с този тип.

Вървяхме към колата мълчаливо. Дебора седна зад волана и съобщи на капитан Матюс описанието на фургона и се разбраха той да го разпространи по всички полицейски бюлетини. Докато тя говореше с капитана, се огледах. Спретнато подредени дворове с шарени плочници. Няколко детски велосипеда, заключени за входните порти. Приятно местенце да живееш, да работиш и да отглеждаш семейство — или да изрязваш ръцете и краката на жертвата си.

— Качвай се — изръмжа Дебора и прекъсна идиличните ми мечти. Качих се и потеглихме. На първия червен светофар Дебора ми хвърли поглед и каза:

— Избра странен момент да се разсмееш.

— Не точно, Деб — казах аз. — Това е първият намек за индивидуалност, който получихме за този тип. Вече знаем, че има чувство за хумор. Смятам, че това е голяма крачка напред.

— Да бе. Може би ще го пипнем в някой комедиен клуб.

— Ще го пипнем, Деб — уверих я, макар че никой от двама ни не ми повярва. Тя само изпъшка. Светна зелено и Дебора скочи на газта, сякаш смазваше отровна змия.

Провирахме се в трафика към дома на Дебора. Сутрешният пиков час беше към края си. На ъгъла на Флаглър и 34-та улица кола беше налетяла на тротоара и се беше ударила в стълба пред една черква. Едно ченге стоеше до колата между двама мъже, които си крещяха. Малко момиченце седеше на бордюра и плачеше. Влизахме в очарователния ритъм на поредния вълшебен ден в рая.

Малко по-късно завихме по Медина и Дебора паркира до моята кола. Изключи двигателя и за миг чувахме само потракването на изстиващия мотор.

— Гадост — каза тя.

— Съгласен.

— Какво ще правим сега?

— Ще спим. Прекалено съм уморен, за да мисля.

Тя тупна волана с две ръце.

— Как мога да спя, Декстър? Като знам, че Кайл е… — Отново удари волана. — Гадост.

— Фургонът ще ни кацне, Деб. Знаеш го. Базата данни ще засече всеки бял фургон с надпис „Избери живота“. С помощта на полицейския бюлетин това е само въпрос на време.

— Кайл няма време.

— Човеците имат нужда от сън, Деб — напомних. — Дори аз.

Куриерски фургон изскърца иззад ъгъла и закова пред къщата на Дебора. Шофьорът изскочи с малък пакет и приближи към входната й врата. Тя каза: „Гадост“ за пореден път и слезе от колата, за да вземе пакета.