Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

Така че ако Доукс имаше какво да крие, можеше и да го намеря, или поне някаква тъничка нишка, за която да успея да го издърпам, докато цялото му тъмно минало не започне да се разкрива. Доколкото го познавах, бях съвсем сигурен, че то ще е нещо доста мрачно и декстъроподобно. И когато откриех това нещо сигурно… Може би бях наивен, като мислех, че мога да използвам тази предполагаема информация, за да го отстраня от моя случай, но ми се струваше, че шансът за това е много голям. Не да се конфронтирам директно с него и да изискам да престане, или да се въздържа, или нещо подобно… не беше особено умно с човек като Доукс. Освен това щеше да е шантажиране, за което са ми казвали, че също не е много хубаво. Но информацията е сила и положително щях да открия някакъв дребен начин да използвам намереното, начин да предоставя на Доукс нещо, върху което да мисли, нещо, което не включва засенчването на Декстър и ограничаването на неговия кръстоносен поход за благоприличие. А човек, който открие, че му пари на задника, е склонен да отделя твърде малко време да се тревожи за чуждите задници.

Доволен крачех по коридора към малката си клетка край съдебната лаборатория. Щом стигнах, веднага се залових за работа.

След няколко часа имах почти всичко, което можеше да се намери. Във файла на сержант Доукс имаше изненадващо малко подробности. Но и от тях ми секна дъхът: Доукс имаше малко име! То беше Албърт — наричал ли го е някой някога така? Немислимо. Бях приел, че името му е Сержант. И при това бил също така и роден — в Уейкрос, Джорджия. Имат ли край чудесата? Имаше още, дори по-хубави. Преди да дойде в отдела, сержант Доукс бил… сержант Доукс! В армията, в специалните части на всичко отгоре! Надвишаваше мисловните ми способности да си представя Доукс като някое от онези жизнерадостни зелени кепета, маршируващи до Джон Уейн, без гръмко да запея военен марш.

Бяха изброени няколко похвали и медали, но не открих никакво споменаване на героично действие, което би ги оправдало. И все пак патриотизмът ми нарасна дори от това, че опознах този човек. В останалото от досието му почти липсваха подробности. Единственото, което изпъкваше сред другото, беше осемнадесетмесечен период на нещо, наречено „самостоятелна служба“. Доукс беше служил като военен съветник в Салвадор, върнал се за шестмесечна служба в Пентагона и после ощастливил с присъствието си нашия град. Полицейското отделение на Маями с радост грабнало един награждаван ветеран и му предложило изгодно назначение.

Но Салвадор — не си падам по историята, но май си спомнях, че той беше приличал на шоу на ужасите. Имаше навремето протестни походи по Брикел авеню. Не помнех защо, но знаех как да открия това. Отново включих компютъра и влязох онлайн, и, о, боже, разбрах, че съм открил. Салвадор по времето, когато Доукс е бил там, е бил истински троен кръг на изтезания, изнасилване, убийства и зверства. Защо никой не се е сетил да ме покани?

Намерих страшно много сведения, съобщени от различни групи за защита на човешките права. Бяха съвсем сериозни: всички срещу нещата, които се вършеха там. И все пак, доколкото можех да разбера, тези протести не бяха довели до нищо. В края на краищата в тях ставаше дума само за човешки права. Това е ужасно отчайващо. Дружеството за защита на животните май е много по-ефикасно. Тези нещастни душици бяха направили разследванията си, публикували бяха крайните резултати за подробно описани насилия, електроди и така нататък, допълнени със снимки, диаграми и имената на отвратителните безчовечни чудовища, които се забавляват, като измъчват народните маси наред. А въпросните отвратителни безчовечни чудовища спокойно се оттеглят в Южна Франция, докато останалият свят бойкотира ресторантите заради малтретиране на пилетата.

Това ми вдъхна голяма надежда. Ако някога ме заловят, може би просто ще трябва да откажа млечните продукти — и ще ме пуснат.

Салвадорските имена и исторически подробности ми казаха твърде малко. Както и организациите, участвали в тях. Явно това се беше развило до една от онези общодостъпни игри, в които фактически няма никакви добри, а само няколко отбора лоши с кампесиноси, заклещени по средата. Съединените щати обаче скришно бяха подпрели едната страна въпреки обстоятелството, че този отбор явно не по-малко от другите изгаряше от нетърпение да направи горките подозрителни лица на пастет. И именно тази страна привлече вниманието ми. Нещо беше обърнало прилива в тяхна полза, някаква ужасна заплаха, неуточнена, нещо, което явно е било толкова ужасно, че е предизвикало у хората носталгия към електрическата палка в ректума.