Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

— Вие ли поемате разследването? — строго попита Дебора.

Чътски я погледна и усмивката му стана още по-широка.

— Точно така. — И може би щеше да продължи да й се усмихва безкрайно, ако не беше Корънел, ченгето, което беше седяло на портала с ридаещата и повръщаща стара дама. Той се прокашля и каза:

— Я чакайте малко. — В тона му имаше дори нещо като враждебност. Чътски се обърна да го погледне, усмивката остана на лицето му. Корънел изглеждаше объркан, но устоя на радостния му поглед. — Нима ни забранявате да си вършим работата в собствения ни район?

— Вашата работа е да пазите и служите — отговори Чътски. — В този случай това означава да пазите в тайна тази информация и да служите на мен.

— Какви са тия говна? — избухна Корънел.

— Няма значение какви са — отвърна Чътски. — Ще трябва да ги преглътнете.

— Кой си ти да ми говориш така, по дяволите?

Капитан Матюс барабанеше с пръсти по масата.

— Достатъчно, Корънел. Господин Чътски е от Вашингтон и ми е наредено да му оказваме всякакво съдействие.

Корънел клатеше глава.

— Да не е от проклетото ФБР?

Чътски само се усмихваше. Капитан Матюс пое дълбоко дъх, за да каже нещо, но Доукс обърна главата си на сантиметър към Корънел и каза:

— Затвори си устата. — Корънел го погледна и част от борбеността му се изпари. — Не се забърквай в тази помия — продължи Доукс. — Нека неговите хора се оправят.

— Не е справедливо — каза Корънел.

— Зарежи — каза Доукс.

Корънел отвори уста, Доукс вдигна вежди и след кратко размишление, като гледаше лицето под тези вежди, Корънел реши да зареже.

Капитан Матюс отново се прокашля в опит да си върне контрола над положението.

— Други въпроси? Добре тогава, господин Чътски. Ако с нещо можем да помогнем…

— Всъщност, капитане, ще съм признателен, ако можете да ми заемете един от вашите детективи за свръзка. Някой, който може да ми помогне да се ориентирам наоколо, да уточня това-онова.

Всички глави се обърнаха към Доукс в съвършен унисон, без тази на Чътски. Той се обърна настрана към Дебора и попита:

— Какво ще кажете, детектив?

Трябва да призная, че изненадата, с която завърши срещата с капитан Матюс, ме свари неподготвен. Но поне вече знаех защо всички се държаха като лабораторни плъхове, хвърлени в клетка за лъвове. Никой не обича федералните да се набъркват в някакъв случай. Единствената утеха е да ги затрудняваш колкото е възможно повече, когато го правят. Но Чътски очевидно беше от толкова тежка категория, че дори това малко удоволствие ни беше отказано.

Значението на яркочервения цвят на кожата на Дебора беше още по-дълбока тайна, но това не беше моя работа. Моят проблем внезапно беше станал малко по-ясен. Може да си помислите, че Декстър е тъпо момче, загдето не беше сглобил нещата по-рано, но когато най-после падна, монетката беше придружена от желание да се цапна по главата. Може би всичката тази бира в къщата на Рита беше подкастрила умствените ми способности.

Но едно беше съвсем ясно: това височайше посещение от Вашингтон не беше предизвикано от никой друг освен от личния отмъстител на Декстър — сержант Доукс. Носеха се някакви смътни слухове, че неговата служба в армията била малко нещо нередовна, и започвах да им вярвам. Реакцията му, когато видя нещото на масата, не беше шок, възмущение, отвращение или гняв, а нещо по-интересно: разпознаване. Още на местопрестъплението той беше казал на капитан Матюс какво е това и с кого да се говори за него. Този някой, който беше изпратил Чътски. Следователно, когато си помислих, че Чътски и Доукс се познаха на срещата, съм бил прав — защото всичко, което ставаше и Доукс знаеше за него, го научаваше и Чътски, и беше дошъл да го смаже. А ако Доукс знаеше за нещо като това, трябва да можеше някак незабележимо да се използва обкръжението му против него, така че да се разсекат веригите на бедния Окован Декстър.

Блестяща поредица мисли на чиста, студена логика. Приветствах завръщането на гигантския си мозък и мислено се погалих по главицата. Браво, Декстър. Яко!

Винаги е приятно да видиш мозъчните си клетки да щракат така, че понякога мнението ти за самия себе си да е оправдано. Но точно в този случай съществуваше известна вероятност залогът да е по-голям от самоуважението на Декстър. Ако Доукс имаше какво да крие, бях на стъпка по-близо до връщането си в делото.

Има няколко неща, в които Стремителния Декстър е добър, и някои от тях могат законно да се вършат пред очите на публиката. Едно от тези неща е използването на компютър за набавяне на информация. Това е умение, което съм развил, за да мога да съм абсолютно сигурен за свои нови приятели като Макгрегър и Рийкър. Освен избягването на неприятността да накълцаш някого по погрешка, ми харесва да се противопоставям на колегите си по хоби с доказателства за тяхна предишна недискретност, преди да ги отпратя в царството на сънищата. Компютрите и интернет са чудесно средство за намиране на такива нещица.