Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Известно време поддържахме дистанцията. После авалонът настигна предните коли, аз се приближих и скоро бях само на две коли зад него, достатъчно близо, за да видя слънчеви очила, които ме гледаха в страничното огледало. И докато се приближавах само на една кола от бронята му, той ненадейно завъртя волана силно наляво, колата му подскочи по разделителната линия и се плъзна настрани в движението на отсрещното платно. Докато успея да реагирам, вече го бях подминал. Почти чух зад себе си подигравателния му смях, когато той избръмча обратно към Хоумстед.

Но аз нямаше да го оставя да избяга. Не че ако го настигнех, щях да получа отговори, но можеше и да стане. Не мислех за възмездие или друго някакво отвлечено понятие. Не, това беше чист изпълнен с негодувание гняв, надигащ се от някакво паяжинясало вътрешно кътче и изливащ се право в гущерския ми мозък чак до кокалчетата на пръстите ми. Това, което всъщност исках, беше да измъкна тоя тип от тъпата му смотана кола и да го цапардосам по мутрата. Това беше напълно ново усещане, тази идея да причиня телесни повреди в разгара на гнева, и беше опияняващо, достатъчно силно да изключи всички логични импулси, които може би бяха останали в мен, и да ме изпрати през средната линия, за да го преследвам.

Колата ми издаде ужасен стържещ звук, а една огромна бетонобъркачка едва не ме сплеска, но отново карах след авалона в по-рехавия трафик в южна посока.

Пред мен имаше няколко бели движещи се петна, всяко от които можеше да е моята цел. Настъпих газта.

Боговете на уличното движение бяха милостиви към мен и профучавах покрай спокойно движещите се коли почти половин миля, преди да улуча първия червен светофар. И в двете платна имаше по няколко коли, послушно спрели на кръстовището, и нямаше как да ги заобиколя — освен ако не повторех пагубния за колата ми номер със средната линия. Направих го. Излязох на кръстовището точно навреме да причиня сериозно неудобство на един яркожълт хамър, който глупаво се опитваше да използва пътищата рационално. Със съвсем лек удар отскочих от предната му броня и пресякох кръстовището, следван от поредния взрив на музика от клаксони и викове.

Ако все още беше на Ю Ес 1, авалонът можеше да е на четвърт миля напред и аз не чаках дистанцията да се увеличи. Пухтях във вярната си очукана количка и след половин минута настигнах две бели коли — едната беше шеви, а другата миниван. Авалон го нямаше никакъв.

Намалих и го зърнах с крайчеца на окото си — завиваше покрай някакъв магазин за хранителни стоки на паркинга на някакъв търговски център отдясно. Настъпих газта, пресякох двете ленти и влязох в паркинга. Другият шофьор ме видя — ускори, излезе на перпендикулярната на магистралата улица и отпраши на изток. Дадох газ през паркинга и го последвах.

Около миля пътувахме през район с жилищни сгради, после той зави покрай някакъв парк, където имаше много деца. Приближих се още малко — и някаква жена с бебе на ръце и още две деца до нея излезе на платното пред нас.

Авалонът даде газ и се качи на тротоара, а жената продължи бавно да пресича, гледаше ме, все едно съм някой билборд, който не може да разчете. Извих волана, за да мина зад нея, но едно от децата внезапно хукна назад точно пред мен и аз скочих на спирачката. Колата поднесе и за миг изглеждаше, че ще се забия в цялата им бавна глупава групичка, както стояха на улицата и ме зяпаха без никакъв интерес. Но накрая гумите захапаха и успях да извия кормилото, подадох малко газ и се завъртях на поляната пред една къща срещу парка. Върнах се на пътя в облак райграс и продължих след авалона, който беше много по-напред.

Дистанцията остана почти същата още няколко пресечки, преди късметът ми да проработи. Авалонът профуча покрай поредния знак „стоп“, но този път една патрулна кола тръгна след него с включена сирена. Не бях сигурен дали трябва да се радвам на компанията, или да ревнувам заради конкуренцията, но във всеки случай беше много по-лесно да преследваш със сигнални светлини и сирена, така че продължих да се влача най-отзад.

Двете коли минаха през бърза поредица завои и ми се стори, че се приближавам, когато авалонът изведнъж изчезна и полицейската кола спря. След броени секунди спрях до патрулката и слязох.

Отпред ченгето тичаше през една ниско окосена морава със следи от гуми, които водеха зад къщата и право в канала. Авалонът потъваше във водата. През прозореца му се измъкна някакъв мъж и заплува към отсрещния бряг. Полицаят се поколеба, но после скочи и заплува към полупотопената кола. В този момент чух зад мен да спират тежки гуми. Обърнах се.