Джеф Линдзи - Декстър в мрака

— Станаха убийства — каза Дебора и жената вдигна рамене и попита:

— К’во общо имам аз с това?

Възхитих се на начина й на мислене, но все пак трябваше от време на време да играя за своя отбор.

— Защото всички сме едно — казах. — Това е основата на цялата полицейска работа.

Тя бързо обърна намръщената си физиономия към мен и примига по много агресивен начин.

— Ти пък кой си? — попита. — Дай си значката!

— Аз съм й подкреплението — казах. — В случай че я нападне лоша карма.

Жената изсумтя, но поне не ме застреля.

— Ченгетата в тоя град са плувнали в лоша карма. Бях на срещата на зоната за свободна търговия на Америките и ви знам колко струвате.

— Може — каза Дебора. — Но другата страна е още по-лоша, така че може ли просто да отговорите на няколко въпроса?

Жената отново погледна Дебора, без да спира да се мръщи, и сви рамене.

— Ми добре — каза. — Но не виждам как мога да ви помогна. И ще се обадя на адвоката си, ако вземете да биете нанякъде.

— Добре — каза Дебора. — Търсим следа към човек, който може да е свързан с местна алтернативна религиозна група, която си пада по бикове.

За момент си помислих, че жената се кани да се усмихне, но тя се овладя навреме.

— Бикове? Господи, че кой не си пада по бикове? Чак до Шумер, Крит, всички места от старата люлка на цивилизацията. Много хора са ги почитали. Все пак — освен огромните си членове — те са много силни.

Ако смяташе, че ще смути Дебора, значи не знаеше толкова за ченгетата в Маями, колкото си мислеше. На сестра ми дори окото й не трепна.

— Знаете ли за някоя определена група, която може да е местна?

— Не — каза жената. — К’ва група?

— Кондомбле? — казах, за миг благодарен на Винс за думичката. — Пало майомбе или дори уика?

— А, испанските работи. За тях трябва да идете при Елегуа на Осма улица. Не знам за тях. Продаваме разни работи на уика, но няма да ви кажа нищо без заповед. Както и да е, те не се занимават с бикове. — Изсумтя сърдито. — Само стоят голи из блатата и чакат да им дойде силата.

— Има ли други? — не се отказваше Дебора.

Жената поклати глава.

— Не знам. Все пак знам за повечето групи в града, но не се сещам за нищо такова. — Вдигна рамене. — Може би друидите. Скоро имат някакво пролетно събитие. Те са правели човешки жертвоприношения.

Дебора се намръщи още повече.

— Кога?

Този път жената наистина се усмихна, съвсем малко, с едното ъгълче на устата.

— Преди две хиляди години. Малко си закъсняла, Шерлок.

— Сещате ли се за още нещо, което може да ни е от полза? — попита Дебора.

Жената поклати глава.

— За какво да ви е от полза? Може да е някой луд, който е чел Алистър Кроули и живее в кравеферма. Откъде да знам?

Дебора я изгледа за миг, сякаш опитваше да прецени дали е достатъчно дръзка, че да я арестува, но явно реши, че не е.

— Благодаря за отделеното време — каза и подхвърли визитката си на тезгяха. — Ако се сетите за нещо, моля ви, обадете се.

— Ясно де — каза жената, без дори да погледне картичката. Дебора я изгледа свирепо още миг и излее. Жената впери поглед в мен и аз се усмихнах.

— Наистина обичам зеленчуци — казах. После направих знака на мира с пръсти и излязох след сестра си.

— Тъпа идея — каза Дебора, докато с бърза крачка се връщахме към колата.

— Е, не бих казал — казах. И си беше така, не бих го казал. Разбира се, идеята наистина беше тъпа, но ако го кажех, щях да си докарам злобен удар с юмрук по ръката от Дебора. — Ако не друго, поне елиминирахме няколко вероятности.

— Да бе — каза тя кисело. — Знаем, че вероятно не са били шайка голи педали, освен ако не са го направили преди две хиляди години.

Имаше право, но аз смятам за мое задължение да помагам на хората около мен да запазят положителна нагласа.

— Пак е напредък — казах. — Ще ходим ли и до Осма улица? Ще ти превеждам. — Въпреки че е родом от Маями, Дебс по някаква прищявка бе настояла да учи френски в училище и едва успяваше да си поръча обяд на испански.

Тя поклати глава.

— Загуба на време. Ще кажа на Анхел да поразпита, но доникъде няма да стигнем.

И беше права. Анхел се върна късно следобед с много хубава свещ, на която имаше молитва към свети Юда на испански, но освен това пътуването му до Осма улица беше загуба на време, точно както бе предсказала Дебора.

Нямахме нищо, освен два трупа без глави и много лошо предчувствие.

Това щеше да се промени.

Следващият ден премина без събития и не се доближихме до нищо за двете убийства в университета. И понеже животът е изкривена и гротескна работа, Дебора стовари вината за липсата ни на напредък върху мен. Все така беше убедена, че имам специални магически сили и съм ги използвал, за да надникна право в мрачното сърце на убийствата, и сега крия от нея жизненоважна информация по дребнави лични причини.