Дэвид Бениофф - Градът на крадците

Той погледна безизразните лица на руснаците срещу себе си и добродушно сви рамене.

— Но ние нямаме нужда да си говорим толкова сложно. Вие знаете в сърцето си каква е истината, а това е най-важното. Няма причина за конфликт между вашия и нашия народ. Ние имаме един общ враг.

Той направи знак на един от войниците, който взе купчина вестници от една дървена щайга до сгъваемия стол и ги раздели поравно между петима от другите пехотинци. Те поеха между редиците от пленници, като раздаваха по един вестник на всеки руснак. Падна ми се „Комсомолска правда“; Вика и Коля получиха по една „Червена звезда“.

— Разбирам, че ви е трудно да го възприемете след толкова години пропаганда. Но трябва да ми повярвате: победата на германците ще бъде победа за руския народ. Ако не го разбирате сега, скоро ще го разберете, а вашите деца ще израснат убедени в това.

Сенките ни изглеждаха великански на залязващото слънце. Офицерът от Айнзацгрупен се наслаждаваше на собствения си глас и на впечатлението, което оставяше в нас. Руският му беше граматически съвършен, макар че не се опитваше да крие акцента си. Зачудих се къде беше научил езика, дали не беше роден в някоя от колониите от етнически германци в Мелитопол или Бесарабия.

Той вдигна поглед към многоточието, което образуваха три облачета високо в сребристото небе над нас.

— Наистина обичам тази страна — каза той. — Прекрасна земя.

Офицерът отново сведе поглед към нас и сви рамене, сякаш се извиняваше.

— Но вие сигурно си мислите, че въпреки всички тези приказки ние продължаваме да водим война, нали така? Истината е, че ние имаме нужда от вас, приятели. Всеки от вас ще помогне на каузата.

В ръцете си държите отпечатаните лъжи, неуморно разпространявани от вашия режим. Вие сами знаете колко струват те! Вестниците ви казваха, че никога няма да се стигне до тази война, но ето ни тук! Казваха ви, че германците ще бъдат отблъснати до август, но кажете ми… — на това място той престорено потрепери от студ — …на август ли ви прилича това? Но няма значение, няма значение. Всеки от вас ще прочете на глас по един абзац. Онези от вас, които сметнем за грамотни, ще дойдат с нас във Виборг, където мога да ви обещая по три пъти храна дневно, докато превеждате документи за временното правителство. И работа в отоплена сграда! Онези от вас, които не се справят… е, за тях работата ще бъде малко по-тежка. Никога не съм бил в стоманолеярните заводи в Естония, но съм чувал, че понякога там е опасно. И все пак ще получавате по-добра храна от помията, която са ви сипвали в Червената армия — а дори не искам да си мисля какво са яли цивилните сред вас през последните няколко месеца.

Някои от по-възрастните селяни изохкаха и поклатиха глави, като се споглеждаха и свиваха рамене. Офицерът от Айнзацгрупен кимна на преводача на пехотинците и броени секунди по-късно двамата германци се заеха да проверяват пленниците. Трябваше им да чуят само няколко изречения, за да оценят грамотността на руснаците. Аз погледнах моя брой на "Правда“. Над уводната статия с големи букви беше отпечатан призив, излязъл от устата на самия Сталин: „СЪНАРОДНИЦИ! ДРУГАРИ! ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ, КОИТО ОТДАДОХА ЖИВОТА СИ ЗА НАШАТА СВОБОДА И ДОБРУВАНЕТО НА НАШИЯ НАРОД!“

Възрастните селяни свиваха рамене и връщаха вестниците на германците, без дори да погледнат текста. Много от по-младите мъже от кооперативите с мъка успяваха да прочетат по няколко думи. Тези пленници се отнасяха сериозно към изпита и се мръщеха, докато се опитваха да разпознаят буквите. Германците добродушно се смееха на грешките им, потупваха невежите по рамото и се шегуваха с тях.

— Не си залягал над книгите, а? Сигурно не ти е останало време, докато си гонил момичетата!

Пленниците скоро се отпуснаха и започнаха да подвикват на приятелите си в другия край на редицата. Смееха се на глас заедно с германците, когато някой заекваше. Някои си измисляха собствени статии, като се преструваха, че четат, докато импровизираха репортажи за сраженията край Москва или бомбардировката на Пърл Харбър и успешно имитираха журналистическия стил, който бяха чували по радиото. Германците сякаш се забавляваха с този номер; и двете страни знаеха, че никой не се заблуждава каква е истината.

Германците казваха на всеки, който се беше провалил на изпита, да пристъпи наляво. Първите няколко пленници, които застанаха там, отначало изпитваха неудобство, че се бяха изложили така, но се ободряваха все повече с всеки нов невежа, който се присъединяваше към тях.